Това е разказ за винено-кулинарно пътешествие по Делтата на река Дунав в Румъния. Бяхме част от голяма група винолюбители и кулинарни ентусиасти от България, обединени от желанието да опитат нови вкусове и аромати. Така се озовахме в Северна Добруджа, съвсем близо до мястото, където река Дунав се влива в Черно море.
Следващите три дни бяха изпълнени с вълнуващи срещи с дивата природа, нови приятелства, винени дегустации и кулинарни открития. Най-вълнуващата част бе четиричасово пътешествие с моторни лодки из каналите на Дунав, където открихме стотици екзотични птици – пеликани, чапли, корморани, ибиси и много други.
Най-голямата делта в Европа
Биосферен резерват „Делтата на Дунав“ е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Това райско кътче е известно с рядката си флора и фауна. Делтата на Дунав представлява гъста мрежа от езера, канали, острови, дюни, гори и тръстикови острови – една сложна екосистема, уникална със своето биологично разнообразие и ландшафт. А най-любопитното е, че Делтата на Дунав продължава да расте. Всяка година реката носи милиони тонове наноси и буквално създава нова земя.
Тук обитават над 5 000 вида растения и животни, както и повече от 300 вида птици, много от които са мигриращи или редки, като например далматинският пеликан – най-голямата птица в Европа. Рибната фауна наброява повече от 45 вида сладководни риби – шаран, сом, костур, щука, есетра, аншоа, калкан, речна скумрия, сафрид и др.
Реката е не само част от ландшафта, но и ценен източник на храна, транспортен път, идентичност и начин на живот. Населението на делтата е малобройно и разпръснато в изолирани населени места като Сулина (единственият град в района) и селата Сфънту, Георге, Мила 23 и Кришан, където хората се занимават предимно с риболов, традиционно земеделие, пчеларство и туризъм. Транспортът се осъществява предимно по вода, по каналите на Дунава, с лодки, моторници и малки корабчета.
Тулча – вратата към Делтата
Нашето пътешествие по реката започна от Тулча – най-големият румънски град по Делтата на Дунав. Наричат го “врата към делтата”, защото от Тулча започва всяка експедиция из каналите на реката.
В ранната юлска утрин ни качиха на две моторни лодки и се отправихме на експедиция из девствената природа на Делтата.
Капитанът на нашата лодка бе Урсу, опитен рибар с прякор Мечката. Беше ни представен на шега като “най-добрия бракониер в миналото”. Нямаше как да проверим дали се занимава с незаконен улов на риба, но е факт, че Урсу се ориентираше безпогрешно из лабиринта от канали и винаги намираше най-прекия път, за да ни покаже поредното ято с птици или находище на водни лилии.
Именно на неговата интуиция дължим и редкия шанс да видим от съвсем близка дистанция голямо ято далматински пеликани. Опитният капитан успя да ни приближи на бавен ход, така че птиците да не се изплашат. Така всички успяхме да направим снимки на пеликаните в едър план, каквито от сушата са невъзможни.
Освен че беше добър в навигацията, той се оказа и доста опитен в измъкването от трудни ситуации. По време на четиричасовото пътуване из каналите на Дунав втората лодка на групата ни закъса и се наложи Урсу да поеме нейното управление. Старият морски вълк веднага разбра къде е проблемът и за секунди успя да рестартира двигателя й.
Малко след това съдбата ни срещна с негов събрат – самотен рибар с лодка насред реката. Заговорихме го и го почерпихме с вино от местна изба, а той ни показа улова си – няколко щуки и десетина шарана.
Рибарското селище Мила 23
В ранния следобед акостирахме в крайната точка на маршрута – малкото рибарско селище Мила 23, съхранило духа на крайдунавските народи. Селото няма нито една улица и до него не може да се стигне с кола – само с лодка или каяк през водните канали на Дунав.
Селото е населено предимно с липовани – руско малцинство, заселило се тук преди повече от 300 години, известно със своите сини дървени къщи и традиции в риболова. Наричат ги още “старообредци” (или староверци). Причината – липованите са православни християни, които отказват да приемат църковните реформи от 17-ти век в Русия. Запазили са древните обреди, текстове и традиции, съществували преди промените на патриарх Никон през 1650 г.
Особено интересни са народните им носии. Жените носят дълги цветни поли и традиционния сарафан, задължително с кърпа (батик) на главата. Мъжете са облечени в ризи (кошули) с дълъг ръкав, препасани с широк колан. По традиция не бръснат брадите си.
Вечерта имахме удоволствието да се насладим на тяхно фолклорно представление с песни и танци в хотела, където бяхме отседнали.
Преди това успяхме да разгледаме единствената забележителност на Мила 23 – музея на местната спортна легенда Иван Пацайкин (1949-2021). Това е един от най-великите гребци в историята на световния спорт. Бил е четирикратен олимпийски шампион и двукратен сребърен медалист по кану-каяк. В негова чест е изграден мемориал, който съхранява спечелените трофеи.
Гурме по дунавски
Храната е неизменна част от всяко пътешествие. А по Делтата на Дунав има много вкусна храна за опитване. Неслучайно районът е кандидат за „Европейски регион на гастрономията“ за 2029 г.
На първо място, разбира се, е рибата. Дунав е основният източник на храна и идентичност на района. Менюто най-често бе пържен сом или дунавска скумрия, печена на скара. Веднъж имахме шанса да опитаме черноморски калкан, печен на жар – невероятна вкусотия, майсторски приготвена от местните домакини.
Рибената супа също е доста популярна за региона. Опитахме я няколко пъти в различни вариации. В района на Тулча я правят с цели парчета риба, докато в рибарското село Мила 23 супата бе с рибени кюфтенца.
Навсякъде ни сервираха и рибни деликатеси под формата на пушени рибни филета от скумрия и есетра, пъстърма от шаран, мариновани шпроти, рапани и тарама хайвер, произведени в Deltaica Seafood – прочута местна фабрика за рибни деликатеси в Тулча, която успяхме дори да разгледаме в единия от дните. Това е семеен бизнес, който си партнира с местните рибари и зарежда магазините от световни вериги, като Lidl. Рибата се приготвя по традиционни рецепти, вдъхновени от старите “черханале” (cherhanale – традиционните рибарски хижи или малки цехове за почистване и съхранение на прясна риба) в Делтата.
Най-оригиналното ястие, което опитахме, бе “Саламура де пеще” (saramura de peste). Представлява печена риба (шаран, сом, костур, щука или друг вид речна риба), изпечена на жар или нагорещена плоча, сервирана с бульон от зеленчуци – домати, чушки, чесън и подправки. Обикновено се поднася с гарнитура – мамалига (полента).
Като стана дума, мамалигата е неизменна част от всеки обяд и вечеря. Тази гъста каша от царевично брашно или грис ни беше сервирана винати като гарнитура към основното и никога – като основно ястие. Това е основната разлика с българския качамак, който по същество е същото, но винаги е самостоятелно ястие – гарниран обилно с разтопено масло, сирене или месо (в Родопите).
Виненият лист
Северна Добруджа се радва на плодородна почва и идеален климат за бели, червени и розе сортове. Близостта до Черно море и Дунав, в съчетание с плодородните почви, богати на варовик, креда, льос и пясък, оформят специфичен тероар, който ражда отлични вина.
В района на Тулча и Констанца има двайсетина винарски изби. Ние успяхме да опитаме вината на четири от тях – “Сарица Никулицел“ (Viticola Sarica Niculitel), “Ла Сапата” (La Sapata), “Лиута” (Crama Liuta), “Хистрия” (Crama Histria).
Повечето изби предлагат вино от местни сортове, като „Фетяска Нягра“ – емблематичен румънски сорт, от който се получава ароматно червено вино с много плодови нотки. Други популярни местни сортове са “Бабеаска Нягра”, „Фетяска Регала“ и „Фетяска Алба“.
Към тях се прибавят и международно признати сортове като Шардоне, Совиньон Блан Каберне Совиньон, Мерло, Алиготе. В цяла Добруджа отглеждат и грузинския сорт Ркацители, от който правят бели вина. Той е бил масово засят и в българската част на Дунавската равнина през 60-те години на миналия век. Все още се отглежда и много български изби правят вино от него.
На нас лично най-много ни допадна бялото вино от сорта Алиготе, отлежало в керамични амфори, на изба “Ла Сапата” (La Sapata), намираща се в село Сомова, окръг Тулча. Избата разполата с 20 хектара собствени лозя, които отглежда по метода на биоземеделието без употреба на изкуствени пестициди или хербициди, а вината й са с минимална намеса при винификацията.
Текст и снимки: Иван Михалев
ОТБИВКИ 