Posts Tagged With: природа

Пътешествие по Делтата на Дунав

Това е разказ за винено-кулинарно пътешествие по Делтата на река Дунав в Румъния. Бяхме част от голяма група винолюбители и кулинарни ентусиасти от България, обединени от желанието да опитат нови вкусове и аромати. Така се озовахме в Северна Добруджа, съвсем близо до мястото, където река Дунав се влива в Черно море. 

Следващите три дни бяха изпълнени с вълнуващи срещи с дивата природа, нови приятелства, винени дегустации и кулинарни открития. Най-вълнуващата част бе четиричасово пътешествие с моторни лодки из каналите на Дунав, където открихме стотици екзотични птици – пеликани, чапли, корморани, ибиси и много други. 

Най-голямата делта в Европа

Биосферен резерват „Делтата на Дунав“ е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Това райско кътче е известно с рядката си флора и фауна. Делтата на Дунав представлява гъста мрежа от езера, канали, острови, дюни, гори и тръстикови острови – една сложна екосистема, уникална със своето биологично разнообразие и ландшафт. А най-любопитното е, че Делтата на Дунав продължава да расте. Всяка година реката носи милиони тонове наноси и буквално създава нова земя. 

Тук обитават над 5 000 вида растения и животни, както и повече от 300 вида птици, много от които са мигриращи или редки, като например далматинският пеликан – най-голямата птица в Европа. Рибната фауна наброява повече от 45 вида сладководни риби – шаран, сом, костур, щука, есетра, аншоа, калкан, речна скумрия, сафрид и др. 

Реката е не само част от ландшафта, но и ценен източник на храна, транспортен път, идентичност и начин на живот. Населението на делтата е малобройно и разпръснато в изолирани населени места като Сулина (единственият град в района) и селата Сфънту, Георге, Мила 23 и Кришан, където хората се занимават предимно с риболов, традиционно земеделие, пчеларство и туризъм. Транспортът се осъществява предимно по вода, по каналите на Дунава, с лодки, моторници и малки корабчета.

Тулча – вратата към Делтата

Нашето пътешествие по реката започна от Тулча – най-големият румънски град по Делтата на Дунав. Наричат го “врата към делтата”, защото от Тулча започва всяка експедиция из каналите на реката. 

В ранната юлска утрин ни качиха на две моторни лодки и се отправихме на експедиция из девствената природа на Делтата.

Капитанът на нашата лодка бе Урсу, опитен рибар с прякор Мечката. Беше ни представен на шега като “най-добрия бракониер в миналото”. Нямаше как да проверим дали се занимава с незаконен улов на риба, но е факт, че Урсу се ориентираше безпогрешно из лабиринта от канали и винаги намираше най-прекия път, за да ни покаже поредното ято с птици или находище на водни лилии. 

Именно на неговата интуиция дължим и редкия шанс да видим от съвсем близка дистанция голямо ято далматински пеликани. Опитният капитан успя да ни приближи на бавен ход, така че птиците да не се изплашат. Така всички успяхме да направим снимки на пеликаните в едър план, каквито от сушата са невъзможни.

Освен че беше добър в навигацията, той се оказа и доста опитен в измъкването от трудни ситуации. По време на четиричасовото пътуване из каналите на Дунав втората лодка на групата ни закъса и се наложи Урсу да поеме нейното управление. Старият морски вълк веднага разбра къде е проблемът и за секунди успя да рестартира двигателя й. 

Малко след това съдбата ни срещна с негов събрат – самотен рибар с лодка насред реката. Заговорихме го и го почерпихме с вино от местна изба, а той ни показа улова си – няколко щуки и десетина шарана. 

Рибарското селище Мила 23

В ранния следобед акостирахме в крайната точка на маршрута – малкото рибарско селище Мила 23, съхранило духа на крайдунавските народи. Селото няма нито една улица и до него не може да се стигне с кола –  само с лодка или каяк през водните канали на Дунав. 

Селото е населено предимно с липовани – руско малцинство, заселило се тук преди повече от 300 години, известно със своите сини дървени къщи и традиции в риболова. Наричат ги още “старообредци” (или староверци). Причината – липованите са православни християни, които отказват да приемат църковните реформи от 17-ти век в Русия. Запазили са древните обреди, текстове и традиции, съществували преди промените на патриарх Никон през 1650 г. 

Особено интересни са народните им носии. Жените носят дълги цветни поли и традиционния сарафан, задължително с кърпа (батик) на главата. Мъжете са облечени в ризи (кошули) с дълъг ръкав, препасани с широк колан. По традиция не бръснат брадите си. 

Вечерта имахме удоволствието да се насладим на тяхно фолклорно представление с песни и танци в хотела, където бяхме отседнали. 

Преди това успяхме да разгледаме единствената забележителност на Мила 23 – музея на местната спортна легенда Иван Пацайкин (1949-2021). Това е един от най-великите гребци в историята на световния спорт. Бил е четирикратен олимпийски шампион и двукратен сребърен медалист по кану-каяк. В негова чест е изграден мемориал, който съхранява спечелените трофеи.

Гурме по дунавски

Храната е неизменна част от всяко пътешествие. А по Делтата на Дунав има много вкусна храна за опитване. Неслучайно районът е кандидат за „Европейски регион на гастрономията“ за 2029 г.

На първо място, разбира се, е рибата. Дунав е основният източник на храна и идентичност на района. Менюто най-често бе пържен сом или дунавска скумрия, печена на скара. Веднъж имахме шанса да опитаме черноморски калкан, печен на жар – невероятна вкусотия, майсторски приготвена от местните домакини. 

Рибената супа също е доста популярна за региона. Опитахме я няколко пъти в различни вариации. В района на Тулча я правят с цели парчета риба, докато в рибарското село Мила 23 супата бе с рибени кюфтенца. 

Навсякъде ни сервираха и рибни деликатеси под формата на пушени рибни филета от скумрия и есетра, пъстърма от шаран, мариновани шпроти, рапани и тарама хайвер, произведени в Deltaica Seafood – прочута местна фабрика за рибни деликатеси в Тулча, която успяхме дори да разгледаме в единия от дните. Това е семеен бизнес, който си партнира с местните рибари и зарежда магазините от световни вериги, като Lidl. Рибата се приготвя по традиционни рецепти, вдъхновени от старите “черханале” (cherhanale – традиционните рибарски хижи или малки цехове за почистване и съхранение на прясна риба) в Делтата. 

Най-оригиналното ястие, което опитахме, бе “Саламура де пеще” (saramura de peste). Представлява печена риба (шаран, сом, костур, щука или друг вид речна риба), изпечена на жар или нагорещена плоча, сервирана с бульон от зеленчуци – домати, чушки, чесън и подправки. Обикновено се поднася с гарнитура – мамалига (полента). 

Като стана дума, мамалигата е неизменна част от всеки обяд и вечеря. Тази гъста каша от царевично брашно или грис ни беше сервирана винати като гарнитура към основното и никога – като основно ястие. Това е основната разлика с българския качамак, който по същество е същото, но винаги е самостоятелно ястие – гарниран обилно с разтопено масло, сирене или месо (в Родопите). 

Виненият лист 

Северна Добруджа се радва на плодородна почва и идеален климат за бели, червени и розе сортове. Близостта до Черно море и Дунав, в съчетание с плодородните почви, богати на варовик, креда, льос и пясък, оформят специфичен тероар, който ражда отлични вина. 

В района на Тулча и Констанца има двайсетина винарски изби. Ние успяхме да опитаме вината на четири от тях – “Сарица Никулицел“ (Viticola Sarica Niculitel), “Ла Сапата” (La Sapata), “Лиута” (Crama Liuta), “Хистрия” (Crama Histria). 

Повечето изби предлагат вино от местни сортове, като „Фетяска Нягра“ – емблематичен румънски сорт, от който се получава ароматно червено вино с много плодови нотки. Други популярни местни сортове са “Бабеаска Нягра”, „Фетяска Регала“ и „Фетяска Алба“. 

Към тях се прибавят и международно признати сортове като Шардоне, Совиньон Блан Каберне Совиньон, Мерло, Алиготе. В цяла Добруджа отглеждат и грузинския сорт Ркацители, от който правят бели вина. Той е бил масово засят и в българската част на Дунавската равнина през 60-те години на миналия век. Все още се отглежда и много български изби правят вино от него.

На нас лично най-много ни допадна бялото вино от сорта Алиготе, отлежало в керамични амфори, на изба “Ла Сапата” (La Sapata), намираща се в село Сомова, окръг Тулча. Избата разполата с 20 хектара собствени лозя, които отглежда по метода на биоземеделието без употреба на изкуствени пестициди или хербициди, а вината й са с минимална намеса при винификацията. 

Текст и снимки: Иван Михалев

Categories: Пътувания в чужбина, Случайни открития, Фотописи | Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Дивите божури на Яйлата

Текст и снимки – Иван Михалев

Всяка година по Гергьовден си организирам дълго пътешествие с поне 2 нощувки някъде из България. Миналата година бях из Странджа – водопади, пещери, светилища. Тогава работех над проекта #Адреналин и се забавлявах искрено с цъфналата навсякъде странджанска зеленика.

Тази година реших да посветя дългия уикенд на Северното Черноморие. Отдавна се канех да пробвам да снимам цъфтежа на дивите божури при Яйлата, но все не улучвах момента. Или съм там прекалено рано, или съм закъснял. А, както знаем, във фотографията, както и в живота, таймингът е най-важен.  

Тази пролет е много странна. Започна с неочаквано горещ март, последван от неочаквано студен април. Та не бях сигурен – ще става ли за снимки по Гергьовден. 

Въпреки тази несигурност, напълних резервоара и стегнах багажа. Пътуването бе супер приятно – навсякъде имаше цъфнала рапица. Правих много крайпътни спирки за снимки. И една по-дълга отбивка край град Бяла, за която ще разкажа допълнително. Някъде в ранния следобед бях във Варна. Бърз обяд и газ към Камен бряг. 

Нямах търпение да проверя дали има достатъчно цъфнали цветя. Бинго! Имаше достатъчно. По утъпканата „фотографска“ пътечка до тях се слиза за около 10 минути. Първото ми усещане беше WOW!

Навсякъде бе пълно с ярко червени божури. И едни много красиви жълти цветя, които растат в изобилие тук и на други места край морето, чието име не знам. Гледките бяха пасторални, но светлината през деня не е никак подходаща за въздействащи кадри. Ще се спи в Камен бряг явно. 

Бързо търсене в интернет. Две обаждания и вече съм резервирал стая в къща за гости „Яйлата“. Намира се на 5 минути с кола от едноименния резерват.

Хазяите се оказаха много любезни хора. Още при настаняването им казах, че ще тръгна много рано на сутринта. Няма проблем. Гости в къщата сме само аз и един американец – Дейвид, който има къща тук, ама му я обрали, докато е бил извън България. Въпреки това се усмихва и е супер любезен.

Разменяме си няколко думи с него и се отправям към Каварна за вечеря. Оказва се, че на Гергьовден е празникът на града. В центъра на морското градче се вихри шумен концерт с много публика, бира-скара и настроение. Вечерям набързо, взимам душ и си лягам, за да мога да съм свеж на сутринта. 

Алармата ме буди в 5.10 ч. Стягам багажа и бързо се отправям към божурите. По пътя срещам един фазан на пътя. Набивам спирачки. Красивото животинче се разхожда най–спокойно пред фаровете на спрялата ми кола. Правя му дълга фотосесия, след което фазанът се оттегля с царствена походка – без да бърза. 

Усмихвам се и продължавам. След минути вече съм на паркинга. Изненадааа! Въпреки че в селото нямаше други туристи, освен мен, на паркинга пред Яйлата е пълно с коли. Всичките с варненска регистрация.

Минута по-късно виждам цялата група, разпънала стативи около т.нар. крепост – класическите позиции са запълнени. Ще трябва да снимам на резервните, които оглеждах предния ден. 

Отправям се натам. Луната е голяма и осветява пътеките. Слънцето още е отвъд хоризонта. По тревата има роса. Чувам вълните. Слизайки с челник по склона, виждам в далечината групата фотографи на отсрещния хълм. Подредени са като войници. 

Малко преди 6 над морето изведнъж започва да се променя светлината. Вече съм направил над 100 кадъра с фотоапарата и телефона, но кулминацията предстои. Но ето че слънцето вече се показва и апаратът щрака като картечница. Всеки миг е ценен. Всеки ракурс – важен. Няма време за губене. После ще избирам.

След десетина минути вече кулминацията е приключила. Светлината става прекалено силна. Времето за снимки приключва. Изморен, вадя телефона и правя няколко клипа – за Instagram. 

Изгревът над морето с цъфнали божури на преден план е безплатно зрелище, което може да се види само тук. И само сега – в началото на Май. Всички усилия си заслужават. И дългият път. И ранното ставане. И газенето в мокрия и обрасъл с треви хълм.

Гледката към разцъфнали божури по изгрев слънце е един от онези магически моменти, които човек не може да забрави. Зърваш ги в разгара на пролетта, но споменът за тях те топли и в най-студените зимни дни.

Да съзерцаваш началото на новия ден сред обагрените в червено и жълто брегове на Яйлата – безценно! 

Клип от полянката с божурите

Няколко практични съвета:

  • екипирайте се подходящо – сутрините през май са хладни. Задължително дебело яке и/или полар, високи обувки с борд за ходене по пресечен терен, щеки, челник
  • намерете си къде да спите в Камен бряг или околните населени места – Тюленово, Каварна или Шабла, за не се налага да шофирате по тъмно
  • набележете си от предния ден позицията за снимки, като винаги е добре да имате и резервна – ако се окаже на сутринта, че са ви изпреварили (през май на Яйлата е стълпотворение, особено през уикендите и почивните дни)
  • навийте си алармата за 5 часа, за да имате достатъчно време да се придвижите до позицията преди изгрева
  • позициите за божури са две – едната е фронтално напред, в подножието на хълма под древните жилища, обозначени с табела. Втората е до „крепостта“ – пада се вляво от нея, гледано откъм началото на екопътеката, но там обикновено е голяма навалица
  • стативът е задължителен, а е добре да ползвате и гредиентен филтър
Categories: На море, По пътищата на България | Етикети: , , , , , , , | Вашият коментар

Дивите кактуси на Панчарево

„Всичко, което не е на море, е провинция“, казва Хемингуей.

Не знаем дали преди половин век комунистите са били вдъхновени от Хемингуей, но е факт, че по времето на Вълко Червенков партията-майка си поставя за цел да “докара” морето до покрайнините на София. 

Има още
Categories: Интересни места, Маршрути за един ден, На планина, По пътищата на България, Случайни открития | Етикети: , , , , , , , , | Вашият коментар

Блог в WordPress.com.