Най-красивите гледки не са на специални места с история, а често са на обикновени крайпътни отбивки. Не е нужно да ги търсим, те сами ни намират
Корицата е най-важната страница в една книга. Това ще ви го каже всеки издател.
Освен, че трябва да е грабваща, корицата трябва да казва ясно и точно какво да очакваш от тази книга. Корицата е есенция на съдържанието в нея.
От правилния избор на корица зависи много каква ще е съдбата на книгата – дали ще стане бестселър или ще потъне незабелязано в океана от книжни заглавия.
Днес ще ви разкажем за корицата на последния ни пътеводител “101 ОТБИВКИ – ВИНО И ХРАНА”. Ако стигнете до края, ще раберете:
къде е сниман кадърът за корица
как времето се развали точно в неподходящия момент
как после се оправи точно, когато трябваше
и как готовият кадър… не стана корица, защото…
най-изненадващо се появи друг, по-хубав!
Добре дошли в Българската Тоскана!
Това е десетата книга от поредицата. И най-трудната за правене досега. Трябваше да сме сигурни, че сме включили най-добрите места за винен туризъм в България. За целта трябваше да обиколим много повече от 101 винарни. Това бе доста трудно от логистична гледна точка. Имаше и други предизвикателства. Трябваше натрупаме знания за винопроизводството. Да говорим с много хора. Да опитаме различни вина и храни.
Работните варианти на корицата към началото на Май 2025 г.
В края на април 2025 г. книгата вече бе напълно готова, но липсваше корица. Няколкото работни варианта имаха своите слабости. Трябваше нещо WOW. Имахме нужда от въздействащ пейзаж с лозя, който да предава идеята на книгата – за пътешествия, вино и храна. За онези моменти, когато внезапно ни осенява чувството за щастие без повод.
В началото на май времето бе доста дъждовно. Но прогнозата бе, че ще има и слънчеви часове. Това ни бе достатъчно, за да стегнем багажа и да се отправим към Долината на Струма, един от най-живописните винени маршрути у нас.
Този район на Югозападна България често е наричан “българската Тоскана”, заради лозята край пътя и многото семейни винарни, които подканват посетителите да отбият и опитат виното им.
Освен с живописни лозя, районът напомня за именитата италианска провинция с още нещо – строените в две редици край пътищата кипариси, сякаш готови за посрещане на римски легиони.
Една будна сова и един закъснял изгрев
Искахме корицата на книгата да предава цялата тази красота. Набелязахме няколко локации, които бяха подходящи. И зачакахме с вълнение изгрева на другия ден. Очакваше се дъждът най-после да спре и слънцето да се покаже. Всеки фотограф знае, че след дъжд цветовете са най-ярки. Ако имахме късмет, светлината щеше да е подходяща за красиви снимки.
Да, ама не. Като звънна алармата в 5.30 сутринта, навън беше мъгла. Беше валяло през нощта и всичко беше подгизнало. Тръгнахме посърнали от Мелник в посока Долно Спанчево, където бе първата набелязана локация. По пътя, малко преди Хърсово, на пътя ни се изпречи една будна сова. Набихме спирачки и няколко секунди се гледахме. Накрая най-необезпокоявано отлетя и ние продължихме по пътя.
Около 6 часа бяхме на лозето с кипарисите, но светлината бе отчайваща. Нямаше изгрев, защото небето беше покрито с плътни облаци. Повъртяхме се наоколо, за да преговорим всички ракурси и гледни точки. И зачакахме слънцето. Час и половина по-късно светлина все така липсваше.
Един час след изгрева, някъде към 7 и половина, облаците лека полека започнаха да се разсейват. Минути по-късно слънцето се показа. Макар и закъснял, изгрев имаше. Светлината падаше косо от изток и осветяваше вълшебно лавандуловите храсти на преден план. Кипарисите хвърляха сенки върху пътя и това създаваше търсения 3D ефект.
Бяхме много развълнувани, че най-после имаме КОРИЦА. Решихме, че няма да губим време с другите няколко локации. Върнахме се до хотела. Събрахме багажа и потеглихме за София. И точно, когато съобщавахме на издателството, че “мисия Корица” е изпълнена, се случи нещо напълно неочаквано.
“Случайността, в края на краищата, е Бог”
Тази мисъл на Анатол Франс ни е любима. Много пъти ни се е случвало “случайни” събития и случки да пренаредят плановете ни. Така бе и сега.
Пътувайки от Мелник към София, малко преди да излезем на магистралата, нещо червеничко в далечината привлече погледа ни. Цъфнали макове на фона на пищни лозя. Гледка, която зърнахме с периферното зрение, защото се падаше точно на един завой.
Мястото е между селата Лозеница и Хотово. След като се подмине отбивката за с. Зорница, пътят постепенно започва да се спуска към долината. Точно там, на един широк десен завой, има малка отбивка (колко знаково!), от която се виждаше “гледката за милион долара”.
Беше наистина вълшебен кадър. Имаше всичко в него – цъфнали макове на преден план, безкрайни лозови редици на втори план, хълм с винено имение на трети план и контурите на Беласица планина отзад. Приказка!
Тази гледка беше последното нещо, което снимахме в този луд ден. Снимката е панорама от 6 хоризонтални кадъра. Решихме, че ще е добре да “размажем” най-близкия план, който представляваше дърво. Сменихме обективите и използвахме един портретен на бленда 1,8. Фотографите знаят, че това винаги прави красиво “боке” – похват във фотографията, който служи за акцентиране върху конкретен план. Обикновено се използва за размазване на задния план при портрети, но в случая ни трябваше свежа зелена нотка в предния.
Резултатът бе изненадващо добър. Още щом показахме готовия кадър на издателството, всички в един глас възкликнаха “Това е!”. Отидохме за “тосканска” корица и я получихме, макар и по неочакван за всички начин.
Има много символика в цялата история. Гледката, която искахме, се оказа на крайпътна ОТБИВКА. Подчертаваме думата, защото това е името и на нашия проект. Приехме го като знак от съдбата. Поуката е, че най-красивите гледки не се намират на специални места с история, а често са на обикновени крайпътни отбивки. Не е нужно да ги търсим, те сами ни “намират”. Достатъчно е само да имаме око да ги забележим.
Ако историята ви е харесала, ще се радваме да я споделите с приятелите ви.
Турският мегаполис винаги е добра дестинация за спонтанни пътешествия
За нас Истанбул винаги е бил дестинация за спонтанни отбивки. Така беше при първото ни съвместно пътуване преди близо 18 години, когато тръгнахме за Виена, но полетът ни беше отменен в последния момент и се озовахме в града край Босфора.
Почти същото беше и сега. Наближаваше дългият уикенд за 24 май, а ние нямахме никакви планове къде да отидем. Искахме да презаредим батериите с някоя нова и вълнуваща дестинация за детето. Къде, къде? Хайде в Истанбул!
Първа спирка – пл. “Таксим”
Този величествен град, бил столица на няколко империи, е пълен с интересни забележителности, но този път не идваме за разглеждане на дворци, храмове и музеи. Идваме, за да се потопим в атмосферата на мегаполиса с оживените търговски улици и площади, интересните сокаци с кафенета, барове и сладкарници, шарените къщи, шумните тълпи с туристи, уличните търговци и музиканти.
Искахме да покажем на детето ни какво е да живееш в многомилионен град, разположен на два континента. Затова първата ни спирка бе пл. “Таксим”, от който започва най-известната улица на Истанбул – “Истиклял” (на турски – Независимост).
Централната пешеходна артерия на стария еврейски квартал Бейоглу, по която подрънква романтичният ретро трамвай. (Всъщност “носталгичните” трамваи са два – разминават се по средата на улицата, в района на лицей Галата.)
Детето си мечтаеше да опита турски сладолед (дондурма – на турски), поднасян винаги със зрелищно шоу. Продавачът обикновено е облечен в носия млад мъж, който подвиква разпалено към тълпата.
Щом някой се спре, започва веселата част – в продължение на няколко минути той прави фокуси, с които уж поднася готовия сладолед, но всъщност в ръката ви остава ту празна фунийка, ту салфетка.
Този ритуал винаги развеселява публиката и се е превърнал в запазена марка на Истанбул. Ако не сте опитвали, горещо препоръчваме, но внимавайте за цената – добре е да попитате предварително за нея или да се спазарите с продавача, ако не искате да бъдете изненадани неприятно накрая.
След сладоледеното шоу дойде време за Златния рог, където се задаваше красив залез. Слязохме пеша по уличката, която е продължение на “Истиклял” и хванахме последните лъчи на слънцето. Гледките от моста Галата, целия окичен с рибарски въдици, са впечатляващи.
Завършихме този вълнуващ ден с гала вечеря в рибен ресторант в квартала Каракьой, който се намира до моста Галата – там има десетки заведения, предлагащи прясна риба и гледки към Златния рог.
Избрахме ресторант с името Super Mario и не сбъркахме. Храната беше вкусна, цените – умерени, но си заслужаваше – атмосферата бе приятна, а и сервитьорите ни забавляваха с огнени спектакли.
Някой бе поръчал кавърма в глинена стомна, която се приготвя на буен огън пред заведението, след което се чупи и сервира. Беше впечатляващо.
Ден втори – до Азия и назад
След закуската в хотела, която бе изключително богата, се отправихме към Султанахмед – най-туристическия квартал на Истанбул, където се намират много от забележителностите – Синята джамия, Света София, Цистерните на Базиликата, дворецът Топкапъ и паркът Гюлхане.
Навсякъде имаше огромни опашки от туристи. Затова и решихме, че ще си спестим неприятното висене в жегата, като го заменим с разходка до азиатската част на Истанбул. Спуснахме се пеша до Еминьоню, разгледахме Египетския пазар на подправки, след което се качихме на ферибот за Азия.
Пътуването с него продължи около 20 минути и беше много интересно – успяхме да си намерим места на първия ред с гледка и се наслаждавахме на гледките, вятъра и морската шир. След като слязохме на спирка Юскюдар, взехме автобус за няколко спирки до колоритния квартал Кузгунджук.
Някога заселен от евреи, след това православни гръцки и арменски християни, а понастоящем мюсюлмани, този район е пълен със зелени алеи, кокетни заведения и ярко оцветени къщи, които са приятна гледка. Главната улица на квартала İcadiye Caddesi е оживена с десетки кафенета, ресторанти, книжарници, галерии и антикварни магазини. Поразходихме се из квартала и направихме снимки.
След това се върнахме с ферибота до европейската част. Обядвахме прясна риба в едно друго заведение в Каракьой. То бе едно от малкото, предлагащи бира. До края на този ден отново се разхождахме из Бейоглу, като изучавахме и страничните улички на “Истиклял”, които кипят от живот и в тях човек може да усети истинския дух на Истанбул – с традиционната музика, вкусна храна и весели компании, пушещи нергилета. В малките улички на Бейоглу, като Sofyali sokagi и Nevizade, човек може да усети атмосферата на автентичния Истанбул.
Ден трети – разходка с гондола и посещение на “турския Монмартър”
Третият ни ден в Истанбул започна с хладно време и прогнози за дъжд. Затова решихме да отидем до атрактивния Venezia mega outlet (търговски център с мини канал, като във Венеция, и гондоли).
До него се стига лесно с трамвай – на 12 спирки от хотела ни. Разбира се, мащабите тук са доста по-малки от истинската Венеция, но преживяването си заслужава. Разходката с гондола струва 15 лв на човек и трае около 15 минути. Беше нещо различно и интересно, особено за детето.
След като разгледахме основните магазини и намаленията (indirim – на турски), се отправихме към още един артистичен квартал – Балат, известен е със своите цветни къщи и стълбища, интересни улички, заведения, магазинчета и галерии.
Атмосферата тук е много приятна – красивите гледки са буквално на всяка крачка, така че човек може да остави картите и просто да се разхожда напред-назад, наслаждавайки се на колорита и жизнерадостния дух на квартала. Дори и тълпите от туристи не развалят цялостното усещане за свобода и щастливо безвремие.
Най-голямата забележителност на квартала са исторически дървени къщи, чиято възраст достига 200 години. Пръснати са навсякъде, но топ мястото за снимки е наклонената улица Merdivenli Yokuş, където почти винаги има тълпи от туристи.
Кръстихме този квартал “турския Монмартър”, заради цялостната атмосфера, която напомня за прочутия артистичен квартал в Париж.
Разположен е на южния бряг на Златния рог, като съвсем наблизо до него се намира и желязната църква “Свети Стефан” (известна още като Българската църква).
В този следобед обаче тя се оказа затворена. Така че се отправихме към хотела, за да сме готови за основната атракция – нощния круиз по Босфора.
Нощният Истанбул: вълшебни гледки към Босфора и дервиши
Бяхме купили билетите за круиза предния ден от един туристически агент до Топкапъ. Билетите ни струваха по 40 евро на човек, като цената включва и взимане с микробус от хотела и връщане след круиза. Имайки предвид огромните разстояния в Истанбул и тежкия трафик, това си беше истински бонус. Шофьорът караше като истински джедай в задръстванията. За около 40 минути прекоси няколко квартала на Истанбул, събирийки туристи от различни хотели и провирайки си път през задръстванията. Същото – на връщане.
В Истанбул светофарите не значат нищо. Важи правилото “кой ще мигне пръв”. Без значение дали си пешеходец, шофьор на автобус, кола, мотор или тротинетка – предимството е на по-гъвкавия и по-решителния.
Изумителното е, че нито една катастрофа не се случи по време на двата превоза, въпреки че десетки шофьори му отнемаха предимството на кръстовища, а той също правеше рисковани маневри много пъти.
Самият круиз беше наистина прекрасно изживяване. Почти като втора “Нова година”. Имаше празнична вечеря с няколко разядки, салата, риба на скара (ципура) и десерт. Храната не беше впечатляваща, но гледките и цялостното изживяване си заслужават и остават приятен спомен.
Музикалната програма също бе впечатляваща – започна се с левитиращ дервиш, след което се продължи с традиционни ориенталски танци и завърши с дискотека, в която се включиха и пасажерите. В паузите между отделните представления можехме да се разхождаме по двете палуби и да се наслаждаваме на гледките към двата бряга. Корабът пропътува разстоянието до Анадолу Кавагъ (бивш рибарски квартал в северния край на Босфора), след което се върна. Цялото пътешествие продължи около три часа и бе вълнуващо изживяване.
Истанбул е толкова цветен, многолик, шумен, изпълнен с живот, вкусове, усещания и аромати, че всяка минута на това място е наситена с емоции. Отворете сетивата си и се потопете в тази източна приказка без очаквания и предупреждения, но с любопитство и с внимание към детайла. Напишете своята собствена история в този космополитен и вечен град, който сигурни сме – ще остане завинаги в сърцето ви.
Полезна информация:
Пътуване
С кола от София до Истанбул се стига за около 6-7 часа, ако няма опашки на границата. Тръгнахме към 9 часа сутринта и около 16.30 часа вече бяхме в хотела, като преди това си направихме едночасова почивка за обяд в Одрин. Така преходът почти не се усети.
Стикер за магистралата
Ще ви трябва стикер НGS (тяхната винетка) за магистралата Одрин-Истанбул. Купува се от специални пунктове встрани от пътя (първият е буквално на километър след КПП Капитан Андреево) или от офисите на турските пощи (търсете абревиатурата Ptt). Но дори и да не успеете да го купите на отиване, не се притеснявайте – има 7 дни толеранс. Можете да платите после на границата. Допълнителната такса е само около 1 евро. Общо отиване и връщане ви излиза към 8-9 лв. Ако обаче пресрочите времето за плащане, глобите стават солени.
Хотел
От нас да знаете – ако сте с кола, не резервирайте хотел в Бейоглу или Султанахмед – двата най-туристически района, защото това ще ви коства много време и главоболия. Истанбул е известен с тежкия си трафик и ужасните задръствания.
Знаейки това, ние предпочетохме да вземем хотел в квартал Фатих – Akgun Istanbul Hotel. До него се стига по трилентов път. Имаше задръствания, но не бяха толкова стресиращи, колкото в центъра.
Още един съвет – винаги избирайте хотел с паркинг. И гледайте хотелът ви да е близо до градски транспорт. Разстоянията в Истанбул са огромни и наличието на метро (или поне трамвай) наблизо е супер важно. Нашият хотел бе на минута пеша от метро спирка Topkapi-Ulubatli, така че оттам лесно се придвижвахме до всички точки на града. Само пример – пл. “Таксим” е на седем спирки (с едно прекачване на Yenikapi).
Градски транспорт
Веднага щом пристегнете, трябва да си купите Istanbulkart. Тя е като дебитна карта, осигуряваща достъп до всички видове публичен транспорт. Самата карта струва 130 лири. След това зареждате кредит, колкото прецените. Купува се от сините автомати, които са на всяка спирта. Istanbulkart може да бъде зареждана толкова пъти, колкото искате, и може да се използва за повече от един човек, стига да има достатъчно заредени пари.
Цената за едно пътуване с карта е 27 лири (трамвай, метро, автобус, лифт), което е по-изгодно, отколкото ако купувате еднократен билет – 40 лири.
Istanbul E-pass
Има и карти за неограничен достъп до градския транспорт Istanbul E-pass, които са по-скъпи. Цената на една такава карта за 2 дни на възрастен е 145 евро, а на дете – 115 евро. Струва си, ако сте дошли за по-дълъг престой и смятате да разглеждате много от забележителностите. Плюсът е, че тези карти осигуряват безплатен вход за основните забележителности, без да се чака по опашки, както и отстъпки за много атракции.
Фериботи
Можете да се придвижвате и с фериботи, които са част от градския транспорт. С Istanbulkart се чекирате и можете да се возите на корабчета на Sehir Hatlari (морския градски транспорт). Ако сте отседнали в кв. Фатих, най-удобната спирка е Eminonu– оттам тръгват корабчетата за Азия. С тях може да стигнете до Юскюдар или до Анадолу Кавагъ, бивш рибарски квартал в северния край на Босфора (с гледка към Черно море и добри рибни ресторанти).
Храна
Във всеки квартал на Истанбул има традиционни ресторанти, предлагащи кебап и други ориенталски специалитети на приемливи цени. Препоръчително е да избягвате обедите и вечерите в туристическите зони, защото там е по-скъпо.
В района на “Истиклял” има няколко закусвални, предлагащи готвени манджи на приемливи цени. Ние тествахме една от тях втората вечер и останахме доволни. Беше вкусно и сравнително евтино. За прехапване може да избирате между симид, дюнер и “кумпир” (печен картоф, поднесен с различни гарнитури по избор).
Поне веднъж вечеряйте в Каракьой (Karakoy), който се намира до моста Галата. Там има много рибни ресторанти с прясна риба. Ние тествахме два от тях, като бихме препоръчали само единия – Super Mario. На втория ни хареса вкуса на прясната скумрия на скара, но цената бе прекалено висока.
Така и не се престрашихме да вечеряме в гурме ресторант. Бяха ни препоръчали един в района на Египетския пазар – Pandeli Restaurant, койтоима три звезди “Мишлен”. Намира се при Пазара на подправките. Наистина е много автентичен, но цените не са за всеки джоб, а освен това са чака на дълга опашка за настаняване.
Внимавайте за измами
Бъдете внимателни, тъй като отвсякъде ще ви заговарят и ще ви предлагат я подправки, я чай, я бижута или храна – не взимайте нищо, ако не сте сигурни, че ще го купите и винаги предварително договаряйте цената, за да няма неприятни изненади. Пазарлъците тук са част от живота, както и опитите за измами на туристите.
Докато децата са малки и вярват в Дядо Коледа, на родителите им е лесно. Малчуганите изпращат писма до добрия червенобузест старец и на Бъдни вечер той им “оставя” желаните играчки пред вратата. Трудното започва, когато детето порасне и научи, че коледните подаръци ги купуват татко и мама. Тогава част от магията изчезва завинаги. Тогава възниква въпросът “Как да посрещнем Коледа без Дядо Коледа?”
На този въпрос всеки отговаря по свой начин. Ето нашата рецепта: намисляте си някоя красива коледна дестинация и си организирате вълнуващо коледно пътешествие за цялото семейство. Има десетки подходящи дестинации в Европа с коледни базари и много настроение – Виена, Прага, Лондон, Париж, Рим, Милано, Берлин, Кьолн, Мюнхен, Будапеща и др.
Ние се спряхме на добрата стара класика – Виена. Няма нужда да изброяваме предимствата на австрийската столица. Достатъчно е да се каже, че градът оглавява традиционно класациите за най-добър град за живеене. Както и това, че има над двадесет коледни базара и чудесно украсени улици.
И така – какво може да правите с дете във Виена за три дни?
Ден първи – коледният базар пред кметството
Ние нарочно избрахме хотелът ни е да е в близост до кметството, защото там се намира най-големият коледен базар. На него има всичко необходимо за забавление на деца. А също и на възрастни.
Въртележка, виенско колело, писта за каране на кънки, алеи за разходка, десетки сергии за продажба на играчки, сувенири, лакомства, греяно вино и топъл шоколад… Реално, тук може да прекарате часове, без да ви стане скучно.
Имайте предвид, че във Виена слънцето залязва рано през зимата – към 16 часа. В 16.30 часа вече става тъмно. И въпреки, че разликата в часовите зони е само 1 час, ранното стъмване може да ви изненада, като нас.
Още щом оставихме багажа и тръгнахме на разходка, вече беше паднал мрак. Така, първият ни ден на австрийска земя започна и приключи с разглеждане на коледния базар до кметството. Въпреки че ни валя и дъжд, следващите три часа бяха вълшебни – с много усмивки и настроение от изпробване на различните атракции.
Вечерта приключи с огромни шницели в една бирария Centimeter Rathaus, която се намира на 5 минути пеша от хотела. Още щом прекрачихме прага, си казахме “Това е мястото”.
Заведението е с високи тавани, пищно украсени стени, много посетители, а храната беше много вкусна. Внимание: навсякъде в Австрия порциите са огромни. На много места “виенският шницел” означава два шницела в една чиния. Гарнитурата обикновено се сервира отделно, защото няма място за нея в чинията.
Ден втори – дворец, зоопарк и шоколад
След закуска в хотела се отправихме към двореца Шьонбрун – някогашна лятна резиденция на императорското семейство. Той е една от най-големите атракции на Австрия и е в списъка за закрила на ЮНЕСКО. Бароковата сграда, както и градините към нея, са част от световното културно наследство.
Тук може да се докоснете до великолепието на една от големите монархически династии в Европа – Хабсбургите. Няколко поколения императори и техните фамилии са прекарвали летните си ваканции тук. Тук е живял и император Франц Йозеф, заедно с неговата легендарна съпруга – императрица Сиси, чието истинско име е било Елизабет.
Можете да надникнете в императорските покои. Залите са красиво украсени със златни тавани и всякакви произведения на изкуството. В една от тях е изнесъл първия си концерт Моцарт, когато е бил едва на 6 години.
До самия дворец може да се стигне лесно с метро U4, което може да хванете от Карлсплац. Пред него се намира един от най-хубавите коледни базари на Виена. Но за семействата с деца по-важното е, тук се намира и Императорската зоологическа градина, която е истинско вълшебство.
Тук вашето дете може да види за първи път панди, жирафи, бели мечки, коали и всякакви други екзотични животни, каквито няма в софийския зоопарк.
Има и голямо езеро с колония от розово фламинго, както и сектори с маймуни, диви котки, влечуги и земноводни. Градината е една от най-старите и най-добре уредените в Европа с много кътове за отдих, заведения и магазини за сувенири.
За обяд може да заложите на прочутата бирария Brandauer (Am Platz 5). Беше ни препоръчана от приятел, с когото се срещнахме именно тук. Тя е забележителна във всяко отношение – намира се във вековна постройка, като основното помещение е много голяма зала с високи над 10 метра тавани.
Масите са десетки и са подредени около намиращия се в средата бар. В единия край се вижда стара оркестрина, която напомня, че някога тук е свирил оркестър и са се провеждали виенски балове. Храната в тази бирария е страхотна. Препоръчваме да заложите на печени ребърца, но трябва да внимавате – една порция отново е като за двама души.
Следобед се отправихме към Mariahilfer Straße – главната търговска улица на Виена със стотици магазини и заведения. Идеята ни беше да посетим Haus des meeres – висока кула, построена от нацистите, сега превърната в аквариум. На върха на кулата има ресторант и кафене Ocean sky с 360-градусова панорама към Виена, за което е добре да имате предварителна резервация, тъй като местата свършват бързо. За съжаление, не успяхме да стигнем до това място, тъй като мракът отново ни застигна рано-рано. Затова се отправихме към Muller – голям department store със секция за детски играчки, който се намира на Mariahilfer Straße 97.
Тук детето ни трябваше да си избере коледния подарък. Задачата се оказа с повишена трудност – изборът е огромен. Имаше всякакви видове Lego, пъзели, бордови игри, конструктори, сглобяеми влакчета… та чак до роботизирани модели играчки от Star wars – говорещ Бебе Йода, електронни маски на героите от сериала The Mandalorian, лазерни мечове и какво ли още не.
След едночасовата разходка и избора на подарък, се отправихме пеша към Stephansplatz – площада в центъра на във Виена, който е кръстен на най-забележителната сграда – катедралата “Свети Стефан”. Тя е впечатляваща с архитектурата си, издържана в готически стил с многобройни каменни скулптури по фасадата и богато украсени колони. Впечатляващ е също величественият орган, на чиито звуци може да се насладите, ако имате повече време.
Това място е задължителна спирка, защото тук са най-красиво украсените улици с безброй светещи фенери и лампички. По традиция главните търговски улици на австрийската столица се украсяват индивидуално с декорация, която е вид запазена марка за града. Особено впечатляващи са огромните светещи топки в червено по Rotenturmstraße, по която се движат каляски, теглени от коне. Не по-малко красиви са пешеходните Kärntner Straße и Graben, както и техните пресечки.
Точно до катедралата се намира и още един от коледните базари, където се предлагат всякакви лакомства. На метри от нея, по лявата страна на Graben открихме магазин за шоколад на веригата Läderach, който ни впечатли с красиво аранжираните си витрини.
Различните видове шоколад тук се предлага на големи парчета с размерите на грамофонна плоча. Можете да си поръчате няколко вида на грамаж. Продавачите ги чупят и теглят пред вас. А през цялото време, докато трае този ритуал, попивате аромата на вкусен шоколад, който се усеща дори от улицата. Все едно сте попаднали в магазин за парфюми. Изживяването е незабравимо за всяко дете и едно от многото вълшебства на австрийската столица.
Ден трети – динозаври, метеорити и други приключения
Третият ни ден във Виена започна със сняг. Беше истинско коледно чудо, понеже прогнозата изобщо не предвещаваше това. Очакванията бяха за дъжд и температури от 7-8 градуса. Затова след закуска с изненада открихме, че се сипе сняг на парцали, който бързо натрупваше. Разбира се, най-щастливо от този факт бе детето.
Без забавяне се отправихме навън, като идеята беше да посетим Природоисторическия музей на Maria-Theresien Platz.За щастие той също бе близо до хотела ни – на десетина минути пеша.
Децата обикновено не си падат много по музеите, защото там нещата са статични – скрити зад витрини, които не може да се пипат. Този музей е по-различен. Освен че е пълен с интересни експонати, има много интерактивни инсталации, които позволяват на децата да разбират повече за света, в който живеем.
Има примерно “машини на времето”, представящи етапите на еволюцията. Можете да видите как са се формирали континентите и как – след стотици милиони години – отново ще се съберат в една обща структура (ако Земята оцелее дотогава). Има лупи, с помощта на които децата могат да наблюдават живи микроорганизми. Има слушалки, с които можете да се слушате звуци от Космоса.
Разбира се, основната атракция са експонатите. Тук има какво ли не – огромна колекция скъпоценни камъни, минерали, вкаменелости от праисторическата ера, метеорити, камъни от Марс, динозаври, препарирани животни, включително изчезнали видове в цял ръст, като птицата Додо например.
Сред забележителните експонати е скелет на динозавър Diplodocus (най-дългото земно гръбначно животно живяло някога).
Най-ценната реликва се оказа малка фигурка на Венера от Вилендорф – малка керамична скулптура на Богинята майка на възраст 29 000 години! За нея има обособена отделна зала без други експонати. Нарекохме я “виенската Мона Лиза”, защото австрийците са изключително горди от тази находка от епохата на Палеолита.
Най-хубавото е, че музеят е безплатен за деца до 19-годишна възраст. Само възрастните плащат билет – 16 евро. Вярвайте ни – струва си всеки цент.
Какво не успяхме да видим
Три дни са малко за град като Виена, който предлага огромен брой атракции за малки и големи. В списъка ни за следващо идване тук останаха увеселителният парк “Пратер”, дворците Хофбург и Белведере, Къщата на пеперудите, домът Хундертвасер и др.
Не успяхме да опитаме и прочутата торта “Сахер”, която е кулинарна емблема на града. Чували сме, че най-добрата се сервира в легендарната сладкарница на едноименния хотел в центъра на града. Смятаме да се върнем някой ден и да проверим дали наистина е така.
Полезна информация:
Виена е на час и половина път със самолет от София. Почти всяка авиокомпания поддържа тази дестинация. Полетите са в удобни часове. Не се налага нито да ставате рано, нито да се прекачвате. Ние заложихме на Austrian Airlines, които излитат в 12.35 и кацат в 13.10 местно време (Австрия е един час назад, спрямо България).
Климатът във Виена е доста неподходящ за семейства с деца. Тук почти винаги духа силен вятър – заради близостта на река Дунав. През зимата вали често и дъжд. Комбинацията “проливен дъжд + бурен вятър” означава едно – ще се измокрите до кости. Имайте го предвид и заложете на дъждобрани и добри обувки. Чадърите не вършат много работа – заради вятъра.
Придвижването из града е лесно с помощта на трамваите и метрото, които са много редовни и добре съчетани като трасета. Билети за двама възрастни и дете струват 4.20 евро. Важат за 1 час, което означава, че с тях може да се прекачвате без да купувате нови. Можете да ги купите от самия трамвай или от автомат на станциите на метрото, като във втория случай трябва да ги валидирате. Има и еднодневни и тридневни карти, които важат за всякакъв вид градски транспорт.
За спане препоръчваме горещо Hotel Josefshof am Rathaus, който се намира в малка тиха уличка на гърба на кметството. На пешеходно разстояние от най-големия коледен базар на Виена. Стаите са чисти, просторни и добре обзаведени. Ухае на чисто. Закуската е прекрасна.
ОТБИВКИ 