Posts Tagged With: пътешествия

Най-красивите гледки не са на специални места с история, а често са на обикновени крайпътни отбивки. Не е нужно да ги търсим, те сами ни намират

Корицата е най-важната страница в една книга. Това ще ви го каже всеки издател. 

Освен, че трябва да е грабваща, корицата трябва да казва ясно и точно какво да очакваш от тази книга. Корицата е есенция на съдържанието в нея. 

От правилния избор на корица зависи много каква ще е съдбата на книгата – дали ще стане бестселър или ще потъне незабелязано в океана от книжни заглавия. 

Днес ще ви разкажем за корицата на последния ни пътеводител “101 ОТБИВКИ – ВИНО И ХРАНА”. Ако стигнете до края, ще раберете: 

• къде е сниман кадърът за корица
• как времето се развали точно в неподходящия момент
• как после се оправи точно, когато трябваше
• и как готовият кадър… не стана корица, защото…
• най-изненадващо се появи друг, по-хубав!

Добре дошли в Българската Тоскана!

Това е десетата книга от поредицата. И най-трудната за правене досега. Трябваше да сме сигурни, че сме включили най-добрите места за винен туризъм в България. За целта трябваше да обиколим много повече от 101 винарни. Това бе доста трудно от логистична гледна точка. Имаше и други предизвикателства. Трябваше натрупаме знания за винопроизводството. Да говорим с много хора. Да опитаме различни вина и храни. 

Работните варианти на корицата към началото на Май 2025 г.

В края на април 2025 г. книгата вече бе напълно готова, но липсваше корица. Няколкото работни варианта имаха своите слабости. Трябваше нещо WOW. Имахме нужда от въздействащ пейзаж с лозя, който да предава идеята на книгата – за пътешествия, вино и храна. За онези моменти, когато внезапно ни осенява чувството за щастие без повод. 

В началото на май времето бе доста дъждовно. Но прогнозата бе, че ще има и слънчеви часове. Това ни бе достатъчно, за да стегнем багажа и да се отправим към Долината на Струма, един от най-живописните винени маршрути у нас. 

Този район на Югозападна България често е наричан “българската Тоскана”, заради лозята край пътя и многото семейни винарни, които подканват посетителите да отбият и опитат виното им. 

Освен с живописни лозя, районът напомня за именитата италианска провинция  с още нещо – строените в две редици край пътищата кипариси, сякаш готови за посрещане на римски легиони. 

Една будна сова и един закъснял изгрев 

Искахме корицата на книгата да предава цялата тази красота. Набелязахме няколко локации, които бяха подходящи. И зачакахме с вълнение изгрева на другия ден. Очакваше се дъждът най-после да спре и слънцето да се покаже. Всеки фотограф знае, че след дъжд цветовете са най-ярки. Ако имахме късмет, светлината щеше да е подходяща за красиви снимки. 

Да, ама не. Като звънна алармата в 5.30 сутринта, навън беше мъгла. Беше валяло през нощта и всичко беше подгизнало. Тръгнахме посърнали от Мелник в посока Долно Спанчево, където бе първата набелязана локация. По пътя, малко преди Хърсово, на пътя ни се изпречи една будна сова. Набихме спирачки и няколко секунди се гледахме. Накрая най-необезпокоявано отлетя и ние продължихме по пътя. 

Около 6 часа бяхме на лозето с кипарисите, но светлината бе отчайваща. Нямаше изгрев, защото небето беше покрито с плътни облаци. Повъртяхме се наоколо, за да преговорим всички ракурси и гледни точки. И зачакахме слънцето. Час и половина по-късно светлина все така липсваше. 

Един час след изгрева, някъде към 7 и половина, облаците лека полека започнаха да се разсейват. Минути по-късно слънцето се показа. Макар и закъснял, изгрев имаше. Светлината падаше косо от изток и осветяваше вълшебно лавандуловите храсти на преден план. Кипарисите хвърляха сенки върху пътя и това създаваше търсения 3D ефект. 

Бяхме много развълнувани, че най-после имаме КОРИЦА. Решихме, че няма да губим време с другите няколко локации. Върнахме се до хотела. Събрахме багажа и потеглихме за София. И точно, когато съобщавахме на издателството, че “мисия Корица” е изпълнена, се случи нещо напълно неочаквано. 

“Случайността, в края на краищата, е Бог”

Тази мисъл на Анатол Франс ни е любима. Много пъти ни се е случвало “случайни” събития и случки да пренаредят плановете ни. Така бе и сега. 

Пътувайки от Мелник към София, малко преди да излезем на магистралата, нещо червеничко в далечината привлече погледа ни. Цъфнали макове на фона на пищни лозя. Гледка, която зърнахме с периферното зрение, защото се падаше точно на един завой. 

Мястото е между селата Лозеница и Хотово. След като се подмине отбивката за с. Зорница, пътят постепенно започва да се спуска към долината. Точно там, на един широк десен завой, има малка отбивка (колко знаково!), от която се виждаше “гледката за милион долара”. 

Беше наистина вълшебен кадър. Имаше всичко в него – цъфнали макове на преден план, безкрайни лозови редици на втори план, хълм с винено имение на трети план и контурите на Беласица планина отзад. Приказка!

Тази гледка беше последното нещо, което снимахме в този луд ден. Снимката е панорама от 6 хоризонтални кадъра. Решихме, че ще е добре да “размажем” най-близкия план, който представляваше дърво. Сменихме обективите и използвахме един портретен на бленда 1,8. Фотографите знаят, че това винаги прави красиво “боке” – похват във фотографията, който служи за акцентиране върху конкретен план. Обикновено се използва за размазване на задния план при портрети, но в случая ни трябваше свежа зелена нотка в предния. 

Резултатът бе изненадващо добър. Още щом показахме готовия кадър на издателството, всички в един глас възкликнаха “Това е!”. Отидохме за “тосканска” корица и я получихме, макар и по неочакван за всички начин.

Има много символика в цялата история. Гледката, която искахме, се оказа на крайпътна ОТБИВКА. Подчертаваме думата, защото това е името и на нашия проект. Приехме го като знак от съдбата. Поуката е, че най-красивите гледки не се намират на специални места с история, а често са на обикновени крайпътни отбивки. Не е нужно да ги търсим, те сами ни “намират”. Достатъчно е само да имаме око да ги забележим. 

Ако историята ви е харесала, ще се радваме да я споделите с приятелите ви.

Последвайте ни във фейсбук и инстаграм.

Имаше такъв виц. Двама вегани влезли в сръбски ресторант и питали сервитьора: 

– Ние месо не ядем, какво ще ни посъветвате да си поръчаме?

– Такси!

Да, Сърбия определено не е място за вегани и вегетарианци. Просто защото е родината на “сръбската скара”. Тук правят най-вкусните ущипци, плескавици, вешалици, чебапчици (и всякакви производни) на Балканския полуостров. 

Вкусната храна е главната причина да се отправите към Ниш, който се превръща в предпочитана гурме дестинация за българи. 

Втората причина са относително ниските цени. Ще се изненадате да научите, че обилен обяд за трима в сръбска “кафана” (кръчма) излиза около 50 лева, като в сумата е включен и бакшишът за сервитьора. В нашето Банско сметката ще е поне двойно по-висока. За качеството да не говорим. 

Третата причина за наплива от българи е сравнително краткото разстояние. Ниш е съвсем малко по-далеч от Пловдив. Разстоянието е точно 160 км, като почти през цялото време се кара по магистрала. Така, ако няма опашка от коли на Калотина, може да стигнете до града за около два часа. 

Кратък гид за начинаещи

Внимание! Това не е пътеводител на Ниш. Тук няма да прочетете за туристическите забележителности, за които има достатъчно информация в Wikipedia. 

Спокойно може да ги пропуснете, особено ако сте тук само за една нощувка. Достатъчно е да си направите разходка до Нишката крепост, която е една от най-големите и добре запазени крепости от Средновековието на Балканите.

Строена е от турците през 1723 г. върху руините на древна римска крепост. Няма как да я пропуснете – тя се намира в края на главната пешеходна улица, като до нея се стига по моста над река Нишава. Зад крепостните стени има обширен парк със стар турски хамам, джамия, барутница (складове за оръжие, превърнати в галерия), амфитеатър и др. Самият парк е добро място за разходки. 

Заслужава си да се види и Медиана – лятната резиденция на Константин Велики, първия християнски император на Римската империя, който е почитан като светец не само у нас, но и в съседните балкански държави. Оказа се, че Ниш е родното му място. 

Иначе, Ниш е роден град и на най-голямата звезда на сръбската музика – Цеца Величкович, известна като “Богинята” в Сърбия и считана за кралица на балканския поп-фолк. Звучи като странно съвпадение, но всъщност двете теми – древност и съвремие, се преплитат по странен начин във всичко тук. 

Третият по големина сръбски град е 

Едновременно забавен и абсурден – като филм на Кустурица

В него има много балканско очарование, под формата на красиви сгради, приятни ресторанти и кафенета, много млади хора. Но бъдете подготвени и за неща, които неминуемо ще ви подразнят. Като скитащите бездомни кучета, разхвърляните боклуци по тротоарите и стотиците кабели, които висят на “гроздове” по уличните стълбове. Друга стряскаща гледка са многото просяци, които се опитват да ви заговорят на главната пешеходна улица. 

Като стана дума за нея, Главната на Ниш е типичен пример за това как минало и настояще са съчетани по интересен начин. На нея ще откриете модерни шопинг центрове (или “молове”, по нашенски) с добре познати модни брандове, като H&M, Springfield, New Yorker. Гледката почти по нищо не се различава от търговските улици на градовете в Западна Европа, но само на пръв поглед.

Освен споменатите вече бездомни кучета, просяци и разхвърляни боклуци, се набиват на очи и странни спираловидни стълбища, които водят нанякъде. В първия момент си мислите, че това са входове към метро, но после осъзнавате, че такова в Ниш не съществува. Оказа се, че са входове към “подземния мол” – дълъг пешеходен пасаж с магазинчета от двете страни, който е дълъг повече от километър и върви успоредно на Главната – наследство от Титова Югославия. Както знаем, Тито е бил почитател на подземните тунели и противоатомните скривалища. В “подземния мол” има стотици малки дюкянчета, в които се продават всякакви стоки със съмнително качество – почти като в “Илиянци”. 

Две бири и музиката да свири!

Да си дойдем на думата. Местата за вкусен обяд или вечеря в Ниш са много и разнообразни. Добра отправна точка е “Казанджийското сокаче” – бивша занаятчийска улица, която се явява пресечна на Главната. Ще я познаете по паметника на сръбския писател Стефан Сремац, разположен на малко площадче. Това е може би най-популярното място за снимки на туристите, увековечено в милиони кадри в Instagram и Facebook. Паметникът представлява метална статуя на Стефан Сремац и един от героите на книгата му “Ивкова слава”, наречен Калча, който е бил ловец от Ниш, с кучето му. 

“Казанджийското сокаче” е единствената оцеляла от многото улички на Старата нишка чаршия. От двете й страни са разположени кафенета и кръчми. Тук винаги е пълно с хора и кипи от живот, а в заведенията може да се опитат всякакви балкански специалитети – от гурмански плескавици до гръцки гироси, но е прекалено туристическо и не е подходящо място за обяд или вечеря.

Става по-скоро за следобедно кафе. Има няколко кокетни сладкарници и кафеджийници. Препоръчваме бистрото с култовото име Flert, което се пада в началото на улицата, зад паметника на Стефан Сремац, където кафето е ароматно, а тортите – уникално вкусни. 

За сръбска скара трябва да изберете някоя от “квалитетните” кафани в центъра. Смело можем да препоръчаме и двете, които пробвахме за ден престой в града.

Първата се казва MEZE и представлява обширно заведение на два етажа с музика на живо вечер. Скарата тук е убийствено вкусна – каквото и да изберете, няма да сбъркате. 

Ние заложихме на сръбски класики – пикантни ущипци, бела вешалица и пилешки пържоли. Една от хубавите традиции на сърбите е, че поръчката идва на общо плато, като така всеки може да опита от всичко.

Месото е огромно количество за българските стандарти и върви с гарнитура картофи. Бирата е наливна и няколко вида. Ако се чудите коя, заложете на Lav, няма да сбъркате. В края на късния обяд, след като бяхме изпили по две бири, решихме да опитаме и дюлевата ракия, която тук галено наричат “дуня”. Носят я в малки стъклени чашчици, които са като шотчета. Толкова е ароматна и пивка, че още на мига ти идва идеята да поръчаш следваща. 

За съжаление, всички маси в MEZE бяха резервирани за вечерта и се наложи да вечеряме в съседна кафана – Skadarlija. Тук атмосферата беше доста по-приглушена. Има десетина сепарета и маси, като храната отново е “врло добра”, а атмосферата – между задушевна и задушна. 

Тук е мястото да споменем, че в сръбските заведения пушенето е разрешено. Навсякъде се пуши и то много. Това може да е стресиращо за семейства с деца, тъй като яко се одимявате и накрая на вечерта дрехите ви са за пералня. Но това е също част от чара на Ниш. Сърбите обичат живота. И умеят да му се наслаждават. Няма никакви ограничения – за добро или лошо.

Неделният алъш вериш 

Ако сте в Ниш за уикенда, не пропускайте неделния пазар до крепостта. Под огромния навес на площ от няколко декара са натъпкани стотици продавачи на зарзават, цветя, месо, риба, яйца, ракия и всякакви домашни благини, като айвар и павлаци с каймак. Атмосферата напомня донякъде за битака при Малашевци, но освен търговци на вехтории, тук има и немалко читави производители на храни, които продават стоката си на добра цена. 

Ние попаднахме на един сръбски чичо, който ни предложи да опитаме домашно произведена “Dunjevaca” (дюлева ракия) или “Kruska” (крушова ракия). Тъй като ни предстоеше да се връщаме към България, отказахме да дегустираме напитките му.

Чичото обаче продължаваше да настоява поне да я помиришем. И тук упорството ни се сломи – дюлевата ракия ухаеше наистина невероятно. Така че, набързо спазарихме две бутилки – по 800 динара (10 лв) литъра. Определено си струваше. 

Най-голямата атракция на пазара беше пред павилион за “мекики”. Тази очарователна балканска традиция да се яде пържено тесто, тук е издигната в култ. Самите мекици са дълги половин метър и се предлагат както натюр, така и с пълнеж – спанак, сирене или месо.

Докато чакаш на опашката, имаш възможност да се насладиш на пъргавите движения на готвачката – сръчна сръбкиня, която почти не използва метални прибори. С двете си ръце разпъва тестото и го потапя бавно в сгорещената мазнина, като през цялото време се чудиш как успява да не си изгори пръстите. Опашката обаче беше наистина голяма и не дочакахме да ни дойде реда. Ще ги опитаме при следващо ходене. 

Последна спирка – Пирот 

На връщане може да отбиете и да разгледате средновековната крепост на Пирот, известна като “Момчилов град”. Намира се на час път – малко преди границата. Много напомня на видинската “Баба Вида” – с голям ров и високи кули.

Подобно на Ниш, Пирот също е бил българска територия в миналото. Тук всички разбират и говорят нашия език, макар и в диалектна форма. Ако случайно сте огладнели отново, може и да похапнете вкусни плескавици “като за последно”.

Кафана “Варош” е добър избор. И тук скарата е вкусна, макар и не толкова като в Ниш, а цените – приемливи.

Полезна информация: 

Пътищата в Сърбия са доста по-европейски от нашите, нищо че страната не е член на ЕС. Таксата за ползване не е висока – около 4 лв в посока на автомобил. Теглиш билет при влизане и плащаш при излизане от магистралата. Има си удобни пунктове. 

Единственото неизвестно е чакането на границата. Калотина е основно трасе за турските гастарбайтери. Тях ги проверяват повече, затова е добре да избягвате опашките с германски номера. При нас минаването през двата гранични пункта отне около 30 минути на отиване и около 45 минути на връщане. Предполагаме, че в работни дни чакането е по-малко. 

Сръбските динари напомнят за България от 90-те. Цeните на основни продукти в магазина са четирицифрени суми. Иначе изобщо не е скъпо, а за повечето храни и напитки дори е по-евтино. 

За спане препоръчваме New City Hotel, който се намира на метри от Главната улица. От стаите му има гледка към крепостта. Удобство е, че хотелът разполага със собствен охраняем паркинг. Там можете да оставите колата си за цяло денонощие срещу 10 евро. Ако не ви се дават тези пари, може да я паркирате и безплатно на улицата до хотела. Зоната за платено паркиране в Ниш не работи в почивните дни, но тогава и места в центъра се намират по-трудно.