Най-красивите гледки не са на специални места с история, а често са на обикновени крайпътни отбивки. Не е нужно да ги търсим, те сами ни намират
Корицата е най-важната страница в една книга. Това ще ви го каже всеки издател.
Освен, че трябва да е грабваща, корицата трябва да казва ясно и точно какво да очакваш от тази книга. Корицата е есенция на съдържанието в нея.
От правилния избор на корица зависи много каква ще е съдбата на книгата – дали ще стане бестселър или ще потъне незабелязано в океана от книжни заглавия.
Днес ще ви разкажем за корицата на последния ни пътеводител “101 ОТБИВКИ – ВИНО И ХРАНА”. Ако стигнете до края, ще раберете:
- къде е сниман кадърът за корица
- как времето се развали точно в неподходящия момент
- как после се оправи точно, когато трябваше
- и как готовият кадър… не стана корица, защото…
- най-изненадващо се появи друг, по-хубав!
Добре дошли в Българската Тоскана!
Това е десетата книга от поредицата. И най-трудната за правене досега. Трябваше да сме сигурни, че сме включили най-добрите места за винен туризъм в България. За целта трябваше да обиколим много повече от 101 винарни. Това бе доста трудно от логистична гледна точка. Имаше и други предизвикателства. Трябваше натрупаме знания за винопроизводството. Да говорим с много хора. Да опитаме различни вина и храни.
Работните варианти на корицата към началото на Май 2025 г.
В края на април 2025 г. книгата вече бе напълно готова, но липсваше корица. Няколкото работни варианта имаха своите слабости. Трябваше нещо WOW. Имахме нужда от въздействащ пейзаж с лозя, който да предава идеята на книгата – за пътешествия, вино и храна. За онези моменти, когато внезапно ни осенява чувството за щастие без повод.
В началото на май времето бе доста дъждовно. Но прогнозата бе, че ще има и слънчеви часове. Това ни бе достатъчно, за да стегнем багажа и да се отправим към Долината на Струма, един от най-живописните винени маршрути у нас.
Този район на Югозападна България често е наричан “българската Тоскана”, заради лозята край пътя и многото семейни винарни, които подканват посетителите да отбият и опитат виното им.
Освен с живописни лозя, районът напомня за именитата италианска провинция с още нещо – строените в две редици край пътищата кипариси, сякаш готови за посрещане на римски легиони.
Една будна сова и един закъснял изгрев
Искахме корицата на книгата да предава цялата тази красота. Набелязахме няколко локации, които бяха подходящи. И зачакахме с вълнение изгрева на другия ден. Очакваше се дъждът най-после да спре и слънцето да се покаже. Всеки фотограф знае, че след дъжд цветовете са най-ярки. Ако имахме късмет, светлината щеше да е подходяща за красиви снимки.
Да, ама не. Като звънна алармата в 5.30 сутринта, навън беше мъгла. Беше валяло през нощта и всичко беше подгизнало. Тръгнахме посърнали от Мелник в посока Долно Спанчево, където бе първата набелязана локация. По пътя, малко преди Хърсово, на пътя ни се изпречи една будна сова. Набихме спирачки и няколко секунди се гледахме. Накрая най-необезпокоявано отлетя и ние продължихме по пътя.
Около 6 часа бяхме на лозето с кипарисите, но светлината бе отчайваща. Нямаше изгрев, защото небето беше покрито с плътни облаци. Повъртяхме се наоколо, за да преговорим всички ракурси и гледни точки. И зачакахме слънцето. Час и половина по-късно светлина все така липсваше.
Един час след изгрева, някъде към 7 и половина, облаците лека полека започнаха да се разсейват. Минути по-късно слънцето се показа. Макар и закъснял, изгрев имаше. Светлината падаше косо от изток и осветяваше вълшебно лавандуловите храсти на преден план. Кипарисите хвърляха сенки върху пътя и това създаваше търсения 3D ефект.
Бяхме много развълнувани, че най-после имаме КОРИЦА. Решихме, че няма да губим време с другите няколко локации. Върнахме се до хотела. Събрахме багажа и потеглихме за София. И точно, когато съобщавахме на издателството, че “мисия Корица” е изпълнена, се случи нещо напълно неочаквано.
“Случайността, в края на краищата, е Бог”
Тази мисъл на Анатол Франс ни е любима. Много пъти ни се е случвало “случайни” събития и случки да пренаредят плановете ни. Така бе и сега.
Пътувайки от Мелник към София, малко преди да излезем на магистралата, нещо червеничко в далечината привлече погледа ни. Цъфнали макове на фона на пищни лозя. Гледка, която зърнахме с периферното зрение, защото се падаше точно на един завой.
Мястото е между селата Лозеница и Хотово. След като се подмине отбивката за с. Зорница, пътят постепенно започва да се спуска към долината. Точно там, на един широк десен завой, има малка отбивка (колко знаково!), от която се виждаше “гледката за милион долара”.
Беше наистина вълшебен кадър. Имаше всичко в него – цъфнали макове на преден план, безкрайни лозови редици на втори план, хълм с винено имение на трети план и контурите на Беласица планина отзад. Приказка!
Тази гледка беше последното нещо, което снимахме в този луд ден. Снимката е панорама от 6 хоризонтални кадъра. Решихме, че ще е добре да “размажем” най-близкия план, който представляваше дърво. Сменихме обективите и използвахме един портретен на бленда 1,8. Фотографите знаят, че това винаги прави красиво “боке” – похват във фотографията, който служи за акцентиране върху конкретен план. Обикновено се използва за размазване на задния план при портрети, но в случая ни трябваше свежа зелена нотка в предния.
Резултатът бе изненадващо добър. Още щом показахме готовия кадър на издателството, всички в един глас възкликнаха “Това е!”. Отидохме за “тосканска” корица и я получихме, макар и по неочакван за всички начин.
Има много символика в цялата история. Гледката, която искахме, се оказа на крайпътна ОТБИВКА. Подчертаваме думата, защото това е името и на нашия проект. Приехме го като знак от съдбата. Поуката е, че най-красивите гледки не се намират на специални места с история, а често са на обикновени крайпътни отбивки. Не е нужно да ги търсим, те сами ни “намират”. Достатъчно е само да имаме око да ги забележим.
Ако историята ви е харесала, ще се радваме да я споделите с приятелите ви.
ОТБИВКИ 