Posts Tagged With: природа

Има моменти, в които искам да избягам от себе си. И да карам по ръба на собствените си възможности с 200 км в час. Тялото ми послушно ме следва навсякъде, но не и душата. Тя е тази, която мечтае на едро; плаче за дребното; скача в неизвестното; обича без парашут и е готова да тръгне за Родопите в два през нощта. Просто защото планината е единственото място, където мога да се изгубя, за да се открия отново.

Има още →

–          Тук сме от няколко часа, но вода така и не видяхме…

Младото семейство, което обядва в беседката край извора, ни посреща със смесица от любопитство и подозрение. В техните очи вероятно изглеждаме като поредните туристи, тръгнали да търсят „живата вода”. Докато оглеждаме местността, мъжът отбелязва:

–          Казват, че водата спира, ако пред извора застане лош човек. Тук сме от доста време, но така и не видяхме да тече вода. Капе по малко, но не тече. Явно някой много лош човек е минал оттук преди нас.

Свивам рамене и се усмихвам.  И аз съм чувала тази легенда, но не вярвам в нея. Вероятно има някакво логично обяснение защо водата от извора тече по свое собствено разписание. Според информационната табела в с. Боснек, „Живата вода” представлява карстов извор, образувал се на това място преди векове.Още в средата на 17-ти век турският пътешественик Евлия Челеби го нарекъл „Чешмата на щастието”. Чудноватите пулсации на водата, която ту се появява, ту изчезва, без да следва определен интервал от време, са родили редица поверия. Тук често идват хора, които търсят изцеление на проблемите или болките си. Някои от тях успяват да си налеят вода, но други си тръгват разочаровани, защото никой не може да предвиди кога изворът ще тече и кога – не. Учените класифицират извора „Живата вода” като природен феномен, наблюдаван само на още едно място в Европа – френските Алпи. Каква е загадката му обаче науката не може категорично да ни обясни…

Има още →

Събота, късен следобед.  Наблюдавам как слънчевите лъчи бавно се спускат от върховете на къщите и си играят на гоненица с топлия августовски ден. Приличат на палави деца, които бързат да изразходят цялата си енергия, преди да се скрият отвъд хоризонта.  Денят бавно си отива, докато светлината постепенно се преоблича в ярко-оранжев цвят. С настъпването на вечерта, планината също се променя – цветовете избледняват, а въздухът се изпълва с аромат на свежест, горски билки и неочаквана свобода. Има още →