Събота, късен следобед.  Наблюдавам как слънчевите лъчи бавно се спускат от върховете на къщите и си играят на гоненица с топлия августовски ден. Приличат на палави деца, които бързат да изразходят цялата си енергия, преди да се скрият отвъд хоризонта.  Денят бавно си отива, докато светлината постепенно се преоблича в ярко-оранжев цвят. С настъпването на вечерта, планината също се променя – цветовете избледняват, а въздухът се изпълва с аромат на свежест, горски билки и неочаквана свобода. Има още →

Първото нещо, което виждам, когато слизам от колата, са надиплените склонове на планината. Тихо е и ухае на дъжд. Скоро ще вали. Наоколо е пусто. Сякаш времето е спряло или аз съм се върнала поне 20 години назад.Тютюнът грее в отровно зелено, а сноповете сено по поляните се оглеждат в сините хълмове, които се сливат с хоризонта.

Има още →

Уикендът започва след няколко сравнително стръмни завоя. Отварям прозореца докрай и вдишвам чистия планински въздух. Решила съм да оставя скептицизма си някъде по прашните улици на София и да превключа на режим „Наслаждавам-се-на-живота“. Съвсем скоро обаче подминаваме скромната табела с надпис „Трявна“ и решителността ми постепенно започва да сеизпарява.

Очаквам да видя малък, скучен град, който все още се лута между опитите да се превърне в печеливша туристическа дестинация и амбициите на някой местен кмет. Трявна обаче не само ме изненадва, а яко шамаросва скептицизма ми и го запраща надалеч. Градът блести от цветове, облечен в топъл летен ден. Всичко е спретнато, подредено, чисто, с изобилие от цветя и зеленина – като в стара архивна картичка.

Има още →