„Природата, времето и търпението са най-добрите лекари” – ирландска поговорка

Това пътуване започва без предварителен план или конкретни очаквания. И двамата сме толкова нетърпеливи да се измъкнем от София, че до последно спорим за посоката. Ние сме от двойките, които никога не се карат за капака на тоалетната чиния, но затова пък са способни да спорят относно маршутите за пътувания. Единственото, за което постигаме съгласие, е желанието да прекараме няколко почивни дни сред природата. Там, където въздухът ухае на свежест, а планината заличава спомените за града. Обещали сме си да се връщаме в Родопите винаги, когато усетим нужда от глътка реалност. И ето ни отново на път.

Има още →

Пътят се извива пред очите ни подобно на змия, изпълзяла на припек. Бялата ивица асфалт преминава покрай обширни лозя и притихнали къщи, надпреварва се с времето и бърза да стигне крайната си цел. Спускаме се все по-на юг, а някъде зад нас остават селата Лозеница и Хърсово.

Първи ни посрещат пирамидите. Наричам ги „пясъчните стражи”, защото приличат на строй войници, които охраняват града. В прегръдката им са сгушени белите къщи на Мелник – най-малкият град в България. Оказва се топъл, непринуден и някак скромно, ненатрапчиво красив.

Има още →

Плахите лъчи на слънцето в ранната сутрин предвещават хубав ден. Неделя е. Време е отново да тръгнем на път. Решаваме посоката в движение и се отправяме към Араповския манастир „Св. Неделя“.

Има още →