Песента на Копривщица

Денят се оглежда в песента на камбаните – някъде към обяд мелодията оглася каменните улици и се надпреварва с времето, преди да заглъхне в отсрещните хълмове. Металният звук е единственият шум, който нарушава тишината на града. Камбаните на старата църква отброяват часовете, докато слънцето напича цветните къщи и ливадите, покрити с цветя.

Неведнъж опожарявана и разрушавана до основи, Копривщица все още успява да съхрани автентичния си дух. Днес сърцето й е скрито в детайлите – в шарените къщи, в цветните градини, в каменните мостчета, в калдъръма по пътя… Прилича на малките градчета в Италия – окъпани в слънчеви лъчи, небрежни в своята безгрижна красота. За разлика от тях обаче, Копривщица пази белезите на бурни исторически епохи. Ето защо нейната песен- мелодията на камбаните, разказва за цената на свобода и силата на честта.

Има още

Categories: Маршрути за един ден | Етикети: , , , , , , , , | Вашият коментар

Скалният град

В горещия летен ден най-верният ни спътник е прахът. Полепва по обувките, лицата и дрехите ни, докато вървим по тясната пътека в колона по един. Чувам как стъпките ни оставят тихи следи и се надпреварват с камъните – колко ли поколения са минавали по този път, колко племена и цивилизации са изкачвали стръмния хълм, за да изживеят тук победи, загуби, охолство, бедност или смърт? Векове наред, скалите пазят тяхната история, за да я разкажат на всеки посетител на Каменния град.

Той се появява пред очите ни, облечен в златни одежди от слънчеви лъчи, царствен, притихнал и непоклатим. Името му е Перперикон. Има още

Categories: По пътищата на България | Етикети: , , , , , , , , | 4 коментара

Там, където започва небето

Първите дъждовни капки се надбягват с вятъра, докато пътуваме към Гоце Делчев. Решили сме да разгледаме околните села – Лещен, Ковачевица, Тешово, и да стигнем до ваканционно селище Омая, за чиято красота сме чували легенди.

Хванала оптимизма си под ръка, наблюдавам как слънцето играе на криеница с облаците – уж се появява за миг, а после бързо се скрива, за да отстъпи място на дъжда. Въпреки мрачното време навън, планината излъчва топлина – потънала е в зеленина и е толкова близо до небето, че склоновете й докосват облаците. Пътят преминава покрай поляни, които преливат във всички нюанси на зеленото. Единствено разцъфналите макове, подобно на капки алена кръв, нарушават спокойствието на пейзажа.

Има още

Categories: На планина | Етикети: , , , , , , , , , , , , | 6 коментара

Блог в WordPress.com.