Нейната хубост неведнъж е омагьосвала царе и роби, воини, търговци, светци и богове. За нея поетите съчинявали стихове, историците измисляли легенди, а смелите мъже водели войни… Тя била муза за творците, вдъхновение за пълководците и изкушение за странстващите монаси. Името й? Елена. Символ на светлината и вечната красота.

Навярно този български град носи името Елена неслучайно, тъй като от векове привлича хората с красивата си природа. Оттук са минавали армиите на Филип II и Александър Македонски, както и свитата на царица Елена, майката на Константин Велики, която толкова обикнала това място, че пожелала то да носи нейното име. Или поне така твърди една от многото легенди за възникването на град Елена, скрит сред възвишенията на Балкана и котловината на Еленската река.

Има още →

Той изниква пред очите ни, огрян от първите лъчи на лятото. Изглежда величествен в своята непокорна и дива красота. Скали и вода са се сляли в прегръдка, по-силна от времето, а може би дори от вечността. Наоколо е толкова тихо, че можем да чуем шума на вятъра, песента на полските цветя и собствените си стъпки по пътеката. Природата бавно се събужда, докато каньонът посреща първите си посетители.

Обявен за природна забележителност през 1980 г., днес Еменският каньон (или т.н. Каньон на река Негованка) е популярно място за излети сред природата, защото тук е изградена една от първите, а и най-красиви екопътеки в България.

Има още →