Част четвърта от пътуването Резово-Дуранкулак, в която откриваме приказен замък, а после за кратко се отбиваме в Созопол

Колко струва сбъдването на една детска мечта? Някои са готови да платят за нея милиони, други да жертват свободата си, а трети – да й посветят живота си. А понякога мечтите нямат нито давност, нито цена.  Като тази на бизнесмена Георги Тумпалов, който решил да реализира една необичайна на пръв поглед идея – да построи средновековен замък в България.

„Странник съм аз от далечна земя и по пътя те нося в сърцето си[1]

Пазих те скрито в моята душа, както майка пази детето си.

Носих те дълго, моя мечта, и изграждах те камък по камък

  

Част трета от пътуването Резово-Дуранкулак, в която обикаляме плажовете на Резово и Силистар, надбягваме се с вълните по река Ропотамо и потъваме в загадките на Бегликташ

Докато наближаваме границата с Турция, радиото преминава на смесена честота, а мелодиите се сливат в микс от балкански мотиви. Заедно с музиката, се променя и природата около нас. Пътят вие край гъсти зелени гори, които се редуват с ливади в цвят на изгоряло жито. Всичко наоколо е жълто, толкова жълто, че слънцето отразява света. Пустите плажове в далечината са единственият цветен елемент, който разнообразява пейзажа. Отвъд границата с Резово, плажната ивица на Турция изглежда като откраднато късче от Рая – без хотели, заведения и туристи.  Единствените посетители, които виждаме в граничната зона, са стадо диви коне.

Има още →

Част втора от пътуването Резово – Дуранкулак, в която се влюбваме в Синеморец, посрещаме първия си залез над Странджа и изпращаме деня с Tequila Sunrise край морето

Откриваме ги случайно – там, където вълните се разбиват в каменистия бряг, а Странджа се оглежда в безкрая на хоризонта. Слънцето уморено се скрива зад полегатите склонове на планината, докато небето се обагря в оранжево-червено. Заедно с последните слънчеви лъчи, си отиват и ярките цветове на водата – лазурното синьо постепенно избледнява, за да покрие скалите с тъмна пелена. Сред спокойствието на пейзажа се открояват само те – пазителите на брега, „Корабите”, които подобно на двама верни приятели са тук от векове.

Има още →