По пътищата на България

Пътувания из страната

Това е Ниш – ядеш сега или гориш

Публикувано на 14/11/2023 от elisity

Имаше такъв виц. Двама вегани влезли в сръбски ресторант и питали сервитьора: 

– Ние месо не ядем, какво ще ни посъветвате да си поръчаме?

– Такси!

Да, Сърбия определено не е място за вегани и вегетарианци. Просто защото е родината на “сръбската скара”. Тук правят най-вкусните ущипци, плескавици, вешалици, чебапчици (и всякакви производни) на Балканския полуостров. 

Вкусната храна е главната причина да се отправите към Ниш, който се превръща в предпочитана гурме дестинация за българи. 

Втората причина са относително ниските цени. Ще се изненадате да научите, че обилен обяд за трима в сръбска “кафана” (кръчма) излиза около 50 лева, като в сумата е включен и бакшишът за сервитьора. В нашето Банско сметката ще е поне двойно по-висока. За качеството да не говорим. 

Третата причина за наплива от българи е сравнително краткото разстояние. Ниш е съвсем малко по-далеч от Пловдив. Разстоянието е точно 160 км, като почти през цялото време се кара по магистрала. Така, ако няма опашка от коли на Калотина, може да стигнете до града за около два часа. 

Кратък гид за начинаещи

Внимание! Това не е пътеводител на Ниш. Тук няма да прочетете за туристическите забележителности, за които има достатъчно информация в Wikipedia. 

Спокойно може да ги пропуснете, особено ако сте тук само за една нощувка. Достатъчно е да си направите разходка до Нишката крепост, която е една от най-големите и добре запазени крепости от Средновековието на Балканите.

Строена е от турците през 1723 г. върху руините на древна римска крепост. Няма как да я пропуснете – тя се намира в края на главната пешеходна улица, като до нея се стига по моста над река Нишава. Зад крепостните стени има обширен парк със стар турски хамам, джамия, барутница (складове за оръжие, превърнати в галерия), амфитеатър и др. Самият парк е добро място за разходки. 

Заслужава си да се види и Медиана – лятната резиденция на Константин Велики, първия християнски император на Римската империя, който е почитан като светец не само у нас, но и в съседните балкански държави. Оказа се, че Ниш е родното му място. 

Иначе, Ниш е роден град и на най-голямата звезда на сръбската музика – Цеца Величкович, известна като “Богинята” в Сърбия и считана за кралица на балканския поп-фолк. Звучи като странно съвпадение, но всъщност двете теми – древност и съвремие, се преплитат по странен начин във всичко тук. 

Третият по големина сръбски град е 

Едновременно забавен и абсурден – като филм на Кустурица

В него има много балканско очарование, под формата на красиви сгради, приятни ресторанти и кафенета, много млади хора. Но бъдете подготвени и за неща, които неминуемо ще ви подразнят. Като скитащите бездомни кучета, разхвърляните боклуци по тротоарите и стотиците кабели, които висят на “гроздове” по уличните стълбове. Друга стряскаща гледка са многото просяци, които се опитват да ви заговорят на главната пешеходна улица. 

Като стана дума за нея, Главната на Ниш е типичен пример за това как минало и настояще са съчетани по интересен начин. На нея ще откриете модерни шопинг центрове (или “молове”, по нашенски) с добре познати модни брандове, като H&M, Springfield, New Yorker. Гледката почти по нищо не се различава от търговските улици на градовете в Западна Европа, но само на пръв поглед.

Освен споменатите вече бездомни кучета, просяци и разхвърляни боклуци, се набиват на очи и странни спираловидни стълбища, които водят нанякъде. В първия момент си мислите, че това са входове към метро, но после осъзнавате, че такова в Ниш не съществува. Оказа се, че са входове към “подземния мол” – дълъг пешеходен пасаж с магазинчета от двете страни, който е дълъг повече от километър и върви успоредно на Главната – наследство от Титова Югославия. Както знаем, Тито е бил почитател на подземните тунели и противоатомните скривалища. В “подземния мол” има стотици малки дюкянчета, в които се продават всякакви стоки със съмнително качество – почти като в “Илиянци”. 

Две бири и музиката да свири!

Да си дойдем на думата. Местата за вкусен обяд или вечеря в Ниш са много и разнообразни. Добра отправна точка е “Казанджийското сокаче” – бивша занаятчийска улица, която се явява пресечна на Главната. Ще я познаете по паметника на сръбския писател Стефан Сремац, разположен на малко площадче. Това е може би най-популярното място за снимки на туристите, увековечено в милиони кадри в Instagram и Facebook. Паметникът представлява метална статуя на Стефан Сремац и един от героите на книгата му “Ивкова слава”, наречен Калча, който е бил ловец от Ниш, с кучето му. 

“Казанджийското сокаче” е единствената оцеляла от многото улички на Старата нишка чаршия. От двете й страни са разположени кафенета и кръчми. Тук винаги е пълно с хора и кипи от живот, а в заведенията може да се опитат всякакви балкански специалитети – от гурмански плескавици до гръцки гироси, но е прекалено туристическо и не е подходящо място за обяд или вечеря.

Става по-скоро за следобедно кафе. Има няколко кокетни сладкарници и кафеджийници. Препоръчваме бистрото с култовото име Flert, което се пада в началото на улицата, зад паметника на Стефан Сремац, където кафето е ароматно, а тортите – уникално вкусни. 

За сръбска скара трябва да изберете някоя от “квалитетните” кафани в центъра. Смело можем да препоръчаме и двете, които пробвахме за ден престой в града.


Първата се казва MEZE и представлява обширно заведение на два етажа с музика на живо вечер. Скарата тук е убийствено вкусна – каквото и да изберете, няма да сбъркате. 

Ние заложихме на сръбски класики – пикантни ущипци, бела вешалица и пилешки пържоли. Една от хубавите традиции на сърбите е, че поръчката идва на общо плато, като така всеки може да опита от всичко.

Месото е огромно количество за българските стандарти и върви с гарнитура картофи. Бирата е наливна и няколко вида. Ако се чудите коя, заложете на Lav, няма да сбъркате. В края на късния обяд, след като бяхме изпили по две бири, решихме да опитаме и дюлевата ракия, която тук галено наричат “дуня”. Носят я в малки стъклени чашчици, които са като шотчета. Толкова е ароматна и пивка, че още на мига ти идва идеята да поръчаш следваща. 

За съжаление, всички маси в MEZE бяха резервирани за вечерта и се наложи да вечеряме в съседна кафана – Skadarlija. Тук атмосферата беше доста по-приглушена. Има десетина сепарета и маси, като храната отново е “врло добра”, а атмосферата – между задушевна и задушна. 

Тук е мястото да споменем, че в сръбските заведения пушенето е разрешено. Навсякъде се пуши и то много. Това може да е стресиращо за семейства с деца, тъй като яко се одимявате и накрая на вечерта дрехите ви са за пералня. Но това е също част от чара на Ниш. Сърбите обичат живота. И умеят да му се наслаждават. Няма никакви ограничения – за добро или лошо.

Неделният алъш вериш 

Ако сте в Ниш за уикенда, не пропускайте неделния пазар до крепостта. Под огромния навес на площ от няколко декара са натъпкани стотици продавачи на зарзават, цветя, месо, риба, яйца, ракия и всякакви домашни благини, като айвар и павлаци с каймак. Атмосферата напомня донякъде за битака при Малашевци, но освен търговци на вехтории, тук има и немалко читави производители на храни, които продават стоката си на добра цена. 

Ние попаднахме на един сръбски чичо, който ни предложи да опитаме домашно произведена “Dunjevaca” (дюлева ракия) или “Kruska” (крушова ракия). Тъй като ни предстоеше да се връщаме към България, отказахме да дегустираме напитките му.

Чичото обаче продължаваше да настоява поне да я помиришем. И тук упорството ни се сломи – дюлевата ракия ухаеше наистина невероятно. Така че, набързо спазарихме две бутилки – по 800 динара (10 лв) литъра. Определено си струваше. 

Най-голямата атракция на пазара беше пред павилион за “мекики”. Тази очарователна балканска традиция да се яде пържено тесто, тук е издигната в култ. Самите мекици са дълги половин метър и се предлагат както натюр, така и с пълнеж – спанак, сирене или месо.

Докато чакаш на опашката, имаш възможност да се насладиш на пъргавите движения на готвачката – сръчна сръбкиня, която почти не използва метални прибори. С двете си ръце разпъва тестото и го потапя бавно в сгорещената мазнина, като през цялото време се чудиш как успява да не си изгори пръстите. Опашката обаче беше наистина голяма и не дочакахме да ни дойде реда. Ще ги опитаме при следващо ходене. 

Последна спирка – Пирот 

На връщане може да отбиете и да разгледате средновековната крепост на Пирот, известна като “Момчилов град”. Намира се на час път – малко преди границата. Много напомня на видинската “Баба Вида” – с голям ров и високи кули.

Подобно на Ниш, Пирот също е бил българска територия в миналото. Тук всички разбират и говорят нашия език, макар и в диалектна форма. Ако случайно сте огладнели отново, може и да похапнете вкусни плескавици “като за последно”.

Кафана “Варош” е добър избор. И тук скарата е вкусна, макар и не толкова като в Ниш, а цените – приемливи.

Полезна информация: 

Пътищата в Сърбия са доста по-европейски от нашите, нищо че страната не е член на ЕС. Таксата за ползване не е висока – около 4 лв в посока на автомобил. Теглиш билет при влизане и плащаш при излизане от магистралата. Има си удобни пунктове. 

Единственото неизвестно е чакането на границата. Калотина е основно трасе за турските гастарбайтери. Тях ги проверяват повече, затова е добре да избягвате опашките с германски номера. При нас минаването през двата гранични пункта отне около 30 минути на отиване и около 45 минути на връщане. Предполагаме, че в работни дни чакането е по-малко. 

Сръбските динари напомнят за България от 90-те. Цeните на основни продукти в магазина са четирицифрени суми. Иначе изобщо не е скъпо, а за повечето храни и напитки дори е по-евтино. 

За спане препоръчваме New City Hotel, който се намира на метри от Главната улица. От стаите му има гледка към крепостта. Удобство е, че хотелът разполага със собствен охраняем паркинг. Там можете да оставите колата си за цяло денонощие срещу 10 евро. Ако не ви се дават тези пари, може да я паркирате и безплатно на улицата до хотела. Зоната за платено паркиране в Ниш не работи в почивните дни, но тогава и места в центъра се намират по-трудно.

Categories: По пътищата на България | Етикети: , , , , | Вашият коментар

Ваканция в Никити

Публикувано на 16/07/2023 от elisity

Въпреки, че сме влюбени в българската природа, и ние от време на време обичаме да отскачаме в чужбина. Днес ще ви разкажем за предпочитаното от нас място за лятна морска ваканция – Никити. Ако още не сте решили къде да почивате това лято, тази статия може да ви е полезна.

Никити се намира на полуостров Халкидики, Северна Гърция (област Македония). Градчето е транспортен хъб за всички, които почиват на Ситония – през него минава целият трафик към останалите курортни селища. Веднага след изхода от селото пътищата се разделят – надясно се поема към курортите със „западна“ ориентация – Неос Мармарас, Порто Карас, Торони, Порто Куфо… Наляво е за „източните“ перли – Вурвуру, Сарти, Сикия, Каламици…

В предишни години ние сме избирали за лятната ни почивка някои от изброените места и сме си изкарвали също много добре. Последните две лета решихме да заложим на Никити по няколко причини. 

Първа причина – нощният живот

Главната пешеходна улица на Никити е изключително живописна вечер – с множество таверни, плажни барове, кафенета, магазинчета, улични търговци. Тук винаги е оживено и се усещат положителни вибрации. Приятна е за разходки след вечеря. По нея се стига до малък вълнолом и до яхтеното пристанище, където можете да наблюдавате всяка вечер уникално красиви залези. 

Втора причина – множеството атракции

В селото има голям playground, който се намира на около 200 метра от марината и променадата. Вечерно време тук също е много оживено – забавления има и за малки, и за големи. Всеки родител знае, че когато си с деца на море, наличието на забавления е супер важно условие. Надолу по „втория ръкав“ не сме виждали толкова много възможности за бягство от скуката, колкото в Никити.

За семействата с деца – можете да си подарите кратко пътешествие с “подводница”. Долното ниво е с големи стъклени прозорци, които позволяват да наблюдавате дъното и рибките. Резервациите могат да се направят и онлайн или на място – в началото на вълнолома. 

Трета причина – плажовете

На около десетина минути с кола от Никити има страхотни плажове, които покриват нашите изисквания за „син флаг“ (тюркоазено синя вода, пясъчно дъно, без водорасли, медузи и други дразнители). 

Повечето от тях разполагат с плажни барове, където има осигурен безплатен паркинг. Ползването на шезлонги и чадъри от заведението в повечето случаи е безплатно, НО срещу минимална сума за консумация. За лято 2023 минималната сума е 30 евро, което се равнява (примерно) на 2 фрапета, един фреш, 3 бири или нещо за прехапване. 

Плаж Ковиу (Kovio beach)

Ковиу е малък залив, вклинен в скалистото крайбрежие между Ай Янис и Калогрия, на около 5 км южно от Никити. Водата има великолепен тюркоазен цвят.

Пясъкът на плажа е бял и фин. В двата края има скалисти участъци, които визуално оформят красиво “ветрило”. Още от пътя гледките са WOW. В северния край цъфтят диви кактуси от вида Опунция.

Но ще го оцените още повече, ако обичате гмуркането с маска и плавници. Под вода гледките са още по-впечатляващи – пълно е с рибки, които можете да наблюдавате на фона на пясъчното дъно и кристално чистата вода. 

Плаж Калогрия (Kalogria beach)

Това е съседният на Ковиу плаж. Намира се на около 6 км южно от Никити и на около 1 км след плажа Агиос Йоанис.

Това е много популярен плаж с дължина 500 м и е един от най-красивите на Халкидики, заради прозрачната вода, финия пясък и естествена сянка от дърветата на места. Той е пясъчен на брега и във водата и по-голямата част от него е плитък, така че е идеален за семейства с деца. Има и чудесни скали за гмуркане, където можете да събирате черупки от морски таралежи.

Тук вариантите за плажуване са два – Mango или Isla beach. И двата разполагат с безплатни паркинги за клиенти на заведенията. Тук също важи условието за минимална консумация. 

Нашата препоръка – Isla Bar. Посетителите му са предимно млади хора. Музиката е една идея по-шумна, но изключително добре миксирана – хаус и ембиънт.

В края на плажа пред Isla има скален “пазител” – каменна фигура на индиански вожд, която е природно творение. 

Между двата бара има свободна зона, която също е вариант, ако предпочитате да си носите ваш чадър. При всички случаи е добре да дойдете тук възможно най-рано сутрин, за да изберете добро място за себе си, но и да намерите по-лесно място паркиране. Посетителите на свободния плаж Калогрия паркират колите си до пътя, поради което често възникват задръствания. 

Плаж Кастри 

Това е най-близкият до Никити красив пясъчен плаж. Той е ограден от две малки носчета. Един от тях завършва с малък скалист остров, който бележи цялото място. Това е красив плаж със спокойна и чиста вода, но там няма плажни барове (засега) и трябва да си носите ваш чадър и сгъваеми шезлонги. Няма и тоалетни. Храната е само с доставка – има закачен ценоразпис на входа. 

Плаж Никити 

Самият централен плаж на Никити е подходящ за семейства с деца. Пясъчна ивица, чиста вода без водорасли, равно дъно. Ако не ви се губи време в пътуване, може съвсем спокойно да си изкарате една седмица само на него. Минусът е, че тук няма условия за гмуркане, поради еднообразното и скучно дъно – без скали и морски образувания. Повечето крайбрежни заведения предлагат „безплатни“ комплекти – 2 шезлонга и чадър срещу минимална консумация (храни, напитки), която също е 30 евро в повечето случаи. 

За онези, които предпочитат да останат в Никити на плаж, но без цялата шумотевица на градския плаж, препоръчваме Ergon Beach house – това е частен плаж с бар и ресторант. Намира се в най-северната част на плажната ивица. Има страхотни кабана легла и шезлонги сред естествена сянка от дървета, приятна музика и атмосфера. Около бара е пълно с пуфове и масички. Интернетът е безплатен. 

Четвърта причина – вкусната храна

Никити е пълен с таверни и заведения, които предлагат вкусна храна за всеки джоб и всеки вкус. Повечето туристи предпочитат заведенията около яхтеното пристанище и по главната пешеходна улица. Най-популярното е Ακρογιαλι (Akrogiáli). Намира се точно до вълнолома.

Пред него има хладилни витрини с различни видове прясна риба. Вечерно време е почти изключено да намерите свободна маса, ако нямате резервация. Цените са по-високи от средните за Никити – заради красивите гледки и централното местоположение.

По наше мнение обаче обстановката не е много приятна – масите са прекалено нагъсто и човек не може да се отпусне. 

Друго популярно заведение е Αρσανάς (Arsanas). Обстановката е по-изискана, има романтична атмосфера със свещи и дизайнерски лампи.

Храната е приготвена от шеф-готвач и много вкусна (но и по-скъпа, разбира се). Плюсът е, че се намира точно до плажа и можете да хвърляте едно око на морето, докато вечеряте. Препоръчва се за влюбени двойки, а не за семейства с деца. 

Ето нашите два фаворита за вечеря в Никити. 

Таверна Απόβραδο (Apovrado) е нашият любим ресторант. При тазгодишното ни посещение вечеряхме основно там. Храната е много вкусна, приготвена по традиционни рецепти. Сред посетителите има много местни жители – сигурен знак, че кухнята е добра.

Цените също са далеч по-приемливи от предходните два ресторанта. Има голям избор от морски специалитети – калмари, октопод, ципура, лаврак и други морски дарове. Ципурата на грил е най-вкусната, която сме опитвали някога.

За деца също има голям избор – пилешки или свински сувлаки, пържоли на скара и гръцка версия на телешки бургер, която представлява бифтек на скара с гарнитура (интересното е, че се сервира без хлебче, но в менюто е означено като бургер). Сервитьорите в тази таверна са много любезни. За по-голяма сметка предлагат и бонус – десерт. 

Другият ни фаворит е Taverna Sonia. Намира се на около 3 км от Никити в посока Солун. Уединено място, с прекрасна борова гора, детски кът и малка градина.

Атмосферата е уникална – красиви ратанови лампи, дървена мебел, романтични акценти. Храната е безкрайно вкусна. Тук, каквото и да изберете, няма да сбъркате. Цените са дори по-ниски от Apovrado. Вечеря за трима с два стартера, три основни и питиета излиза около 50 евро. Винаги предлагат и десерт бонус.

Единственият минус е, че до ресторанта няма как да стигнете пеша, което и минус за шофьорите – трябва да пропуснете узото. 

Пета причина – забележителностите наоколо

Ако ви се случи облачно време, можете да се разходите из стария град на Никити, който се намира на възвишение северно от градчето. Там има очарователни калдъръмени улички, красиви стари къщи, приятни заведения.

На върха на хълма има стара църква с красива панорамна гледка към Никити и целия полуостров. Тази част на града е възникнала през 14 век на мястото на стар манастирски комплекс. През вековете градът се е разраствал и постопенно се е превърнал в популярна туристическа дестинация. 

Шеста причина – магазините

На Ситония all inclusive туризмът не е развит. За разлика от българското Черноморие. Вместо затворени хотелски комплекси, тук се предлагат главно вили, студиа и апартаменти – всичките, оборудвани с кухни, а някои – и с барбекюта за приготвяне на храна в домашни условия. 

За разлика от Вурвуру, Торони и другите курортни селища по Ситония, в Никити има голям избор от магазини за хранителни стоки, което си е плюс – не само за семействата с деца. Като се почне от познатия на всички българи Lidl и се стигне до местните вериги, начело с лидера Masoutis, където се предлага всичко, за което може да се сетите – от прясно месо и риба, до готвени ястия от топлата витрина, които в повечето случаи са много вкусни. Ако нямате бюджет за 7 вечери в таверна, спокойно можете да изкарате в някои от дните с храна от супермаркета. 

Да обобщим. Никити е все прекрасно и достъпно място за почивка на море през лятото. Подходящо е както за млади двойки, така и за семейства с деца или приятелски компании. Има от всичко – атракции, места за разходки, шопинг и плажни заведения с приятна атмосфера. Не пропускайте на връщане да се отбиете в Солун, където може да си направите приятна еднодневна разходка по крайбрежната пешеходна алея, търговските улици и пазара с множество таверни и кафенета. 

*Всички препоръчани места в нея са наш личен избор. Никой не ни е платил, за да ги препоръчваме. 

Categories: По пътищата на България | Вашият коментар

Дивите божури на Яйлата

Публикувано на 12/05/2023 от elisity

Текст и снимки – Иван Михалев

Всяка година по Гергьовден си организирам дълго пътешествие с поне 2 нощувки някъде из България. Миналата година бях из Странджа – водопади, пещери, светилища. Тогава работех над проекта #Адреналин и се забавлявах искрено с цъфналата навсякъде странджанска зеленика.

Тази година реших да посветя дългия уикенд на Северното Черноморие. Отдавна се канех да пробвам да снимам цъфтежа на дивите божури при Яйлата, но все не улучвах момента. Или съм там прекалено рано, или съм закъснял. А, както знаем, във фотографията, както и в живота, таймингът е най-важен.  

Тази пролет е много странна. Започна с неочаквано горещ март, последван от неочаквано студен април. Та не бях сигурен – ще става ли за снимки по Гергьовден. 

Въпреки тази несигурност, напълних резервоара и стегнах багажа. Пътуването бе супер приятно – навсякъде имаше цъфнала рапица. Правих много крайпътни спирки за снимки. И една по-дълга отбивка край град Бяла, за която ще разкажа допълнително. Някъде в ранния следобед бях във Варна. Бърз обяд и газ към Камен бряг. 

Нямах търпение да проверя дали има достатъчно цъфнали цветя. Бинго! Имаше достатъчно. По утъпканата „фотографска“ пътечка до тях се слиза за около 10 минути. Първото ми усещане беше WOW!

Навсякъде бе пълно с ярко червени божури. И едни много красиви жълти цветя, които растат в изобилие тук и на други места край морето, чието име не знам. Гледките бяха пасторални, но светлината през деня не е никак подходаща за въздействащи кадри. Ще се спи в Камен бряг явно. 

Бързо търсене в интернет. Две обаждания и вече съм резервирал стая в къща за гости „Яйлата“. Намира се на 5 минути с кола от едноименния резерват.

Хазяите се оказаха много любезни хора. Още при настаняването им казах, че ще тръгна много рано на сутринта. Няма проблем. Гости в къщата сме само аз и един американец – Дейвид, който има къща тук, ама му я обрали, докато е бил извън България. Въпреки това се усмихва и е супер любезен.

Разменяме си няколко думи с него и се отправям към Каварна за вечеря. Оказва се, че на Гергьовден е празникът на града. В центъра на морското градче се вихри шумен концерт с много публика, бира-скара и настроение. Вечерям набързо, взимам душ и си лягам, за да мога да съм свеж на сутринта. 

Алармата ме буди в 5.10 ч. Стягам багажа и бързо се отправям към божурите. По пътя срещам един фазан на пътя. Набивам спирачки. Красивото животинче се разхожда най–спокойно пред фаровете на спрялата ми кола. Правя му дълга фотосесия, след което фазанът се оттегля с царствена походка – без да бърза. 

Усмихвам се и продължавам. След минути вече съм на паркинга. Изненадааа! Въпреки че в селото нямаше други туристи, освен мен, на паркинга пред Яйлата е пълно с коли. Всичките с варненска регистрация.

Минута по-късно виждам цялата група, разпънала стативи около т.нар. крепост – класическите позиции са запълнени. Ще трябва да снимам на резервните, които оглеждах предния ден. 

Отправям се натам. Луната е голяма и осветява пътеките. Слънцето още е отвъд хоризонта. По тревата има роса. Чувам вълните. Слизайки с челник по склона, виждам в далечината групата фотографи на отсрещния хълм. Подредени са като войници. 

Малко преди 6 над морето изведнъж започва да се променя светлината. Вече съм направил над 100 кадъра с фотоапарата и телефона, но кулминацията предстои. Но ето че слънцето вече се показва и апаратът щрака като картечница. Всеки миг е ценен. Всеки ракурс – важен. Няма време за губене. После ще избирам.

След десетина минути вече кулминацията е приключила. Светлината става прекалено силна. Времето за снимки приключва. Изморен, вадя телефона и правя няколко клипа – за Instagram. 

Изгревът над морето с цъфнали божури на преден план е безплатно зрелище, което може да се види само тук. И само сега – в началото на Май. Всички усилия си заслужават. И дългият път. И ранното ставане. И газенето в мокрия и обрасъл с треви хълм.

Гледката към разцъфнали божури по изгрев слънце е един от онези магически моменти, които човек не може да забрави. Зърваш ги в разгара на пролетта, но споменът за тях те топли и в най-студените зимни дни.

Да съзерцаваш началото на новия ден сред обагрените в червено и жълто брегове на Яйлата – безценно! 

Клип от полянката с божурите

Няколко практични съвета:

  • екипирайте се подходящо – сутрините през май са хладни. Задължително дебело яке и/или полар, високи обувки с борд за ходене по пресечен терен, щеки, челник
  • намерете си къде да спите в Камен бряг или околните населени места – Тюленово, Каварна или Шабла, за не се налага да шофирате по тъмно
  • набележете си от предния ден позицията за снимки, като винаги е добре да имате и резервна – ако се окаже на сутринта, че са ви изпреварили (през май на Яйлата е стълпотворение, особено през уикендите и почивните дни)
  • навийте си алармата за 5 часа, за да имате достатъчно време да се придвижите до позицията преди изгрева
  • позициите за божури са две – едната е фронтално напред, в подножието на хълма под древните жилища, обозначени с табела. Втората е до „крепостта“ – пада се вляво от нея, гледано откъм началото на екопътеката, но там обикновено е голяма навалица
  • стативът е задължителен, а е добре да ползвате и гредиентен филтър
Categories: На море, По пътищата на България | Етикети: , , , , , , , | Вашият коментар

Блог в WordPress.com.