По пътищата на България

Първи ни поздравяват смълчаните улици на селото. Оглеждат се в горещия юлски ден и тихо ни казват „Добре дошли“. Някои от каменните къщи с покриви от тигли ни се усмихват приятелски, докато други се крият под сенките на вековните дървета.

Отвреме-навреме по прашните улички на селото се мяркат жени със забрадки – връщат се от нивите с уморена, бавна крачка, и с посърнали очи. По пътя ни среща и малко момче – ромче, което изглежда респектирано от фотоапарата. Позира като за снимка, подарявайки ни най-щастливата си усмивка.

Има още →

Уикендът започва след няколко сравнително стръмни завоя. Отварям прозореца докрай и вдишвам чистия планински въздух. Решила съм да оставя скептицизма си някъде по прашните улици на София и да превключа на режим „Наслаждавам-се-на-живота“. Съвсем скоро обаче подминаваме скромната табела с надпис „Трявна“ и решителността ми постепенно започва да сеизпарява.

Очаквам да видя малък, скучен град, който все още се лута между опитите да се превърне в печеливша туристическа дестинация и амбициите на някой местен кмет. Трявна обаче не само ме изненадва, а яко шамаросва скептицизма ми и го запраща надалеч. Градът блести от цветове, облечен в топъл летен ден. Всичко е спретнато, подредено, чисто, с изобилие от цветя и зеленина – като в стара архивна картичка.

Има още →