По пътищата на България

Той изниква пред очите ни, огрян от първите лъчи на лятото. Изглежда величествен в своята непокорна и дива красота. Скали и вода са се сляли в прегръдка, по-силна от времето, а може би дори от вечността. Наоколо е толкова тихо, че можем да чуем шума на вятъра, песента на полските цветя и собствените си стъпки по пътеката. Природата бавно се събужда, докато каньонът посреща първите си посетители.

Обявен за природна забележителност през 1980 г., днес Еменският каньон (или т.н. Каньон на река Негованка) е популярно място за излети сред природата, защото тук е изградена една от първите, а и най-красиви екопътеки в България.

Има още →

В горещия летен ден най-верният ни спътник е прахът. Полепва по обувките, лицата и дрехите ни, докато вървим по тясната пътека в колона по един. Чувам как стъпките ни оставят тихи следи и се надпреварват с камъните – колко ли поколения са минавали по този път, колко племена и цивилизации са изкачвали стръмния хълм, за да изживеят тук победи, загуби, охолство, бедност или смърт? Векове наред, скалите пазят тяхната история, за да я разкажат на всеки посетител на Каменния град.

Той се появява пред очите ни, облечен в златни одежди от слънчеви лъчи, царствен, притихнал и непоклатим. Името му е Перперикон. Има още →