Всеки има свое любимо място. Нашето е в Родопите. Има някаква магия в тази свещена планина, пазеща спомена за древни цивилизации и криеща невероятни красоти. Преди две години решихме, че ще пропуснем морето. Така за пръв път се озовахме в Родопите. Беше любов от пръв поглед. Оказа се обаче, че една седмица не стига, за да откриеш всички тайни на тази планина.
Първите дъждовни капки се надбягват с вятъра, докато пътуваме към Гоце Делчев. Решили сме да разгледаме околните села – Лещен, Ковачевица, Тешово, и да стигнем до ваканционно селище Омая, за чиято красота сме чували легенди.
Хванала оптимизма си под ръка, наблюдавам как слънцето играе на криеница с облаците – уж се появява за миг, а после бързо се скрива, за да отстъпи място на дъжда. Въпреки мрачното време навън, планината излъчва топлина – потънала е в зеленина и е толкова близо до небето, че склоновете й докосват облаците. Пътят преминава покрай поляни, които преливат във всички нюанси на зеленото. Единствено разцъфналите макове, подобно на капки алена кръв, нарушават спокойствието на пейзажа.
„Природата, времето и търпението са най-добрите лекари” – ирландска поговорка
Това пътуване започва без предварителен план или конкретни очаквания. И двамата сме толкова нетърпеливи да се измъкнем от София, че до последно спорим за посоката. Ние сме от двойките, които никога не се карат за капака на тоалетната чиния, но затова пък са способни да спорят относно маршутите за пътувания. Единственото, за което постигаме съгласие, е желанието да прекараме няколко почивни дни сред природата. Там, където въздухът ухае на свежест, а планината заличава спомените за града. Обещали сме си да се връщаме в Родопите винаги, когато усетим нужда от глътка реалност. И ето ни отново на път.
ОТБИВКИ 