Author Archives: Elis

Уикендът започва след няколко сравнително стръмни завоя. Отварям прозореца докрай и вдишвам чистия планински въздух. Решила съм да оставя скептицизма си някъде по прашните улици на София и да превключа на режим „Наслаждавам-се-на-живота“. Съвсем скоро обаче подминаваме скромната табела с надпис „Трявна“ и решителността ми постепенно започва да сеизпарява.

Очаквам да видя малък, скучен град, който все още се лута между опитите да се превърне в печеливша туристическа дестинация и амбициите на някой местен кмет. Трявна обаче не само ме изненадва, а яко шамаросва скептицизма ми и го запраща надалеч. Градът блести от цветове, облечен в топъл летен ден. Всичко е спретнато, подредено, чисто, с изобилие от цветя и зеленина – като в стара архивна картичка.

Има още →

Събуждам се от първите слънчеви лъчи,погалили ширналия се пред очите ми път. Почти шест часа сутринта е, сигнализират мигащите в червено стрелки на циферблата до водача на автобуса. Наближаваме Истанбул и аз нетърпеливо се взирам в сивата магистрала.

Очаквам да го видя – градът на първото ми излизане в чужбина, моята случайна и невъзможна любов. Срещнахме се по погрешка – заради един отменен полет, непрогледна мъгла, бутилка уиски и добрата стара Случайност, която винаги намира пътя вместо мен. Благодарение на тази комбинация се озовах за пръв път в Истанбул, но това е друга история…

Всеки път го преоткривам отново. Непокорен, разнолик и абсолютно безразличен към хода на времето или историята. Град, в който се влюбваш от пръв поглед, но започваш да обичаш едва след като го опознаеш.

Има още →