Author Archives: Elis

Първи ни поздравяват смълчаните улици на селото. Оглеждат се в горещия юлски ден и тихо ни казват „Добре дошли“. Някои от каменните къщи с покриви от тигли ни се усмихват приятелски, докато други се крият под сенките на вековните дървета.

Отвреме-навреме по прашните улички на селото се мяркат жени със забрадки – връщат се от нивите с уморена, бавна крачка, и с посърнали очи. По пътя ни среща и малко момче – ромче, което изглежда респектирано от фотоапарата. Позира като за снимка, подарявайки ни най-щастливата си усмивка.

Има още →

Събота, късен следобед.  Наблюдавам как слънчевите лъчи бавно се спускат от върховете на къщите и си играят на гоненица с топлия августовски ден. Приличат на палави деца, които бързат да изразходят цялата си енергия, преди да се скрият отвъд хоризонта.  Денят бавно си отива, докато светлината постепенно се преоблича в ярко-оранжев цвят. С настъпването на вечерта, планината също се променя – цветовете избледняват, а въздухът се изпълва с аромат на свежест, горски билки и неочаквана свобода. Има още →

Първото нещо, което виждам, когато слизам от колата, са надиплените склонове на планината. Тихо е и ухае на дъжд. Скоро ще вали. Наоколо е пусто. Сякаш времето е спряло или аз съм се върнала поне 20 години назад.Тютюнът грее в отровно зелено, а сноповете сено по поляните се оглеждат в сините хълмове, които се сливат с хоризонта.

Има още →