Пътят криволичи между завоите, докато наближаваме Широка лъка. Намръщеното небе докосва боровете, а въздухът ухае на огън и свобода. В тишината на съботния ден родопските къщи изглеждат притихнали и пусти, но спокойствието тук е само привидно. Широка лъка се готви за кукерския фестивал, белязал селото подобно на тънка червена линия, която преминава всички правила.
Какво е общото между цар Калоян, рицарите тамплиери и Иван Вазов? Отговорът е – Бов. Това необикновено село в Искърския пролом впечатлява не само с интересното си име, но и с красивата природа в района.
Това е история за любовта. Любовта, която не познава граници. Онази, грешната. Праведната. Лудата. Любовта без епитети, без въпросителни, без съмнения. Любовта, която идва веднъж, но дори когато си отива, остава близо до нас. Да, тя съществува, дори и да не вярвате в нея. Има различни форми и имена; понякога е кратка, а друг път трае цял живот, но независимо от отреденото ни с нея време, целта й е една: да ни направи по-щастливи.
„Любовта живее в моето сърце непрекъснато. Нито едно сърце не може да забрави преживяното“. Тези думи принадлежат на румънската кралица Мария – жената, която обичала да казва, че сърцето й завинаги ще остане в Балчик.Тяхната любов започнала през 1921 г., когато Мария за пръв път посетила малкия крайморски град (по това време част от Румъния). Останала очарована от спокойствието на мястото, както и от живописния морски бряг. Запазила спомена за красивия Балчик и не след дълго се върнала отново…този път завинаги.
ОТБИВКИ 