Турският мегаполис винаги е добра дестинация за спонтанни пътешествия
За нас Истанбул винаги е бил дестинация за спонтанни отбивки. Така беше при първото ни съвместно пътуване преди близо 18 години, когато тръгнахме за Виена, но полетът ни беше отменен в последния момент и се озовахме в града край Босфора.
Почти същото беше и сега. Наближаваше дългият уикенд за 24 май, а ние нямахме никакви планове къде да отидем. Искахме да презаредим батериите с някоя нова и вълнуваща дестинация за детето. Къде, къде? Хайде в Истанбул!
Първа спирка – пл. “Таксим”
Този величествен град, бил столица на няколко империи, е пълен с интересни забележителности, но този път не идваме за разглеждане на дворци, храмове и музеи. Идваме, за да се потопим в атмосферата на мегаполиса с оживените търговски улици и площади, интересните сокаци с кафенета, барове и сладкарници, шарените къщи, шумните тълпи с туристи, уличните търговци и музиканти.
Искахме да покажем на детето ни какво е да живееш в многомилионен град, разположен на два континента. Затова първата ни спирка бе пл. “Таксим”, от който започва най-известната улица на Истанбул – “Истиклял” (на турски – Независимост).
Централната пешеходна артерия на стария еврейски квартал Бейоглу, по която подрънква романтичният ретро трамвай. (Всъщност “носталгичните” трамваи са два – разминават се по средата на улицата, в района на лицей Галата.)
Детето си мечтаеше да опита турски сладолед (дондурма – на турски), поднасян винаги със зрелищно шоу. Продавачът обикновено е облечен в носия млад мъж, който подвиква разпалено към тълпата.
Щом някой се спре, започва веселата част – в продължение на няколко минути той прави фокуси, с които уж поднася готовия сладолед, но всъщност в ръката ви остава ту празна фунийка, ту салфетка.
Този ритуал винаги развеселява публиката и се е превърнал в запазена марка на Истанбул. Ако не сте опитвали, горещо препоръчваме, но внимавайте за цената – добре е да попитате предварително за нея или да се спазарите с продавача, ако не искате да бъдете изненадани неприятно накрая.
След сладоледеното шоу дойде време за Златния рог, където се задаваше красив залез. Слязохме пеша по уличката, която е продължение на “Истиклял” и хванахме последните лъчи на слънцето. Гледките от моста Галата, целия окичен с рибарски въдици, са впечатляващи.
Завършихме този вълнуващ ден с гала вечеря в рибен ресторант в квартала Каракьой, който се намира до моста Галата – там има десетки заведения, предлагащи прясна риба и гледки към Златния рог.
Избрахме ресторант с името Super Mario и не сбъркахме. Храната беше вкусна, цените – умерени, но си заслужаваше – атмосферата бе приятна, а и сервитьорите ни забавляваха с огнени спектакли.
Някой бе поръчал кавърма в глинена стомна, която се приготвя на буен огън пред заведението, след което се чупи и сервира. Беше впечатляващо.
Ден втори – до Азия и назад
След закуската в хотела, която бе изключително богата, се отправихме към Султанахмед – най-туристическия квартал на Истанбул, където се намират много от забележителностите – Синята джамия, Света София, Цистерните на Базиликата, дворецът Топкапъ и паркът Гюлхане.
Навсякъде имаше огромни опашки от туристи. Затова и решихме, че ще си спестим неприятното висене в жегата, като го заменим с разходка до азиатската част на Истанбул. Спуснахме се пеша до Еминьоню, разгледахме Египетския пазар на подправки, след което се качихме на ферибот за Азия.
Пътуването с него продължи около 20 минути и беше много интересно – успяхме да си намерим места на първия ред с гледка и се наслаждавахме на гледките, вятъра и морската шир. След като слязохме на спирка Юскюдар, взехме автобус за няколко спирки до колоритния квартал Кузгунджук.
Някога заселен от евреи, след това православни гръцки и арменски християни, а понастоящем мюсюлмани, този район е пълен със зелени алеи, кокетни заведения и ярко оцветени къщи, които са приятна гледка. Главната улица на квартала İcadiye Caddesi е оживена с десетки кафенета, ресторанти, книжарници, галерии и антикварни магазини. Поразходихме се из квартала и направихме снимки.
След това се върнахме с ферибота до европейската част. Обядвахме прясна риба в едно друго заведение в Каракьой. То бе едно от малкото, предлагащи бира.
До края на този ден отново се разхождахме из Бейоглу, като изучавахме и страничните улички на “Истиклял”, които кипят от живот и в тях човек може да усети истинския дух на Истанбул – с традиционната музика, вкусна храна и весели компании, пушещи нергилета. В малките улички на Бейоглу, като Sofyali sokagi и Nevizade, човек може да усети атмосферата на автентичния Истанбул.
Ден трети – разходка с гондола и посещение на “турския Монмартър”
Третият ни ден в Истанбул започна с хладно време и прогнози за дъжд. Затова решихме да отидем до атрактивния Venezia mega outlet (търговски център с мини канал, като във Венеция, и гондоли).
До него се стига лесно с трамвай – на 12 спирки от хотела ни. Разбира се, мащабите тук са доста по-малки от истинската Венеция, но преживяването си заслужава. Разходката с гондола струва 15 лв на човек и трае около 15 минути. Беше нещо различно и интересно, особено за детето.
След като разгледахме основните магазини и намаленията (indirim – на турски), се отправихме към още един артистичен квартал – Балат, известен е със своите цветни къщи и стълбища, интересни улички, заведения, магазинчета и галерии.
Атмосферата тук е много приятна – красивите гледки са буквално на всяка крачка, така че човек може да остави картите и просто да се разхожда напред-назад, наслаждавайки се на колорита и жизнерадостния дух на квартала. Дори и тълпите от туристи не развалят цялостното усещане за свобода и щастливо безвремие.
Най-голямата забележителност на квартала са исторически дървени къщи, чиято възраст достига 200 години. Пръснати са навсякъде, но топ мястото за снимки е наклонената улица Merdivenli Yokuş, където почти винаги има тълпи от туристи.
Кръстихме този квартал “турския Монмартър”, заради цялостната атмосфера, която напомня за прочутия артистичен квартал в Париж.
Разположен е на южния бряг на Златния рог, като съвсем наблизо до него се намира и желязната църква “Свети Стефан” (известна още като Българската църква).
В този следобед обаче тя се оказа затворена. Така че се отправихме към хотела, за да сме готови за основната атракция – нощния круиз по Босфора.
Нощният Истанбул: вълшебни гледки към Босфора и дервиши
Бяхме купили билетите за круиза предния ден от един туристически агент до Топкапъ. Билетите ни струваха по 40 евро на човек, като цената включва и взимане с микробус от хотела и връщане след круиза. Имайки предвид огромните разстояния в Истанбул и тежкия трафик, това си беше истински бонус. Шофьорът караше като истински джедай в задръстванията. За около 40 минути прекоси няколко квартала на Истанбул, събирийки туристи от различни хотели и провирайки си път през задръстванията. Същото – на връщане.
В Истанбул светофарите не значат нищо. Важи правилото “кой ще мигне пръв”. Без значение дали си пешеходец, шофьор на автобус, кола, мотор или тротинетка – предимството е на по-гъвкавия и по-решителния.
Изумителното е, че нито една катастрофа не се случи по време на двата превоза, въпреки че десетки шофьори му отнемаха предимството на кръстовища, а той също правеше рисковани маневри много пъти.
Самият круиз беше наистина прекрасно изживяване. Почти като втора “Нова година”. Имаше празнична вечеря с няколко разядки, салата, риба на скара (ципура) и десерт. Храната не беше впечатляваща, но гледките и цялостното изживяване си заслужават и остават приятен спомен.
Музикалната програма също бе впечатляваща – започна се с левитиращ дервиш, след което се продължи с традиционни ориенталски танци и завърши с дискотека, в която се включиха и пасажерите. В паузите между отделните представления можехме да се разхождаме по двете палуби и да се наслаждаваме на гледките към двата бряга.
Корабът пропътува разстоянието до Анадолу Кавагъ (бивш рибарски квартал в северния край на Босфора), след което се върна. Цялото пътешествие продължи около три часа и бе вълнуващо изживяване.
Истанбул е толкова цветен, многолик, шумен, изпълнен с живот, вкусове, усещания и аромати, че всяка минута на това място е наситена с емоции. Отворете сетивата си и се потопете в тази източна приказка без очаквания и предупреждения, но с любопитство и с внимание към детайла. Напишете своята собствена история в този космополитен и вечен град, който сигурни сме – ще остане завинаги в сърцето ви.
Полезна информация:
Пътуване
С кола от София до Истанбул се стига за около 6-7 часа, ако няма опашки на границата. Тръгнахме към 9 часа сутринта и около 16.30 часа вече бяхме в хотела, като преди това си направихме едночасова почивка за обяд в Одрин. Така преходът почти не се усети.
Стикер за магистралата
Ще ви трябва стикер НGS (тяхната винетка) за магистралата Одрин-Истанбул. Купува се от специални пунктове встрани от пътя (първият е буквално на километър след КПП Капитан Андреево) или от офисите на турските пощи (търсете абревиатурата Ptt). Но дори и да не успеете да го купите на отиване, не се притеснявайте – има 7 дни толеранс. Можете да платите после на границата. Допълнителната такса е само около 1 евро. Общо отиване и връщане ви излиза към 8-9 лв. Ако обаче пресрочите времето за плащане, глобите стават солени.
Хотел
От нас да знаете – ако сте с кола, не резервирайте хотел в Бейоглу или Султанахмед – двата най-туристически района, защото това ще ви коства много време и главоболия. Истанбул е известен с тежкия си трафик и ужасните задръствания.
Знаейки това, ние предпочетохме да вземем хотел в квартал Фатих – Akgun Istanbul Hotel. До него се стига по трилентов път. Имаше задръствания, но не бяха толкова стресиращи, колкото в центъра.
Още един съвет – винаги избирайте хотел с паркинг. И гледайте хотелът ви да е близо до градски транспорт. Разстоянията в Истанбул са огромни и наличието на метро (или поне трамвай) наблизо е супер важно. Нашият хотел бе на минута пеша от метро спирка Topkapi-Ulubatli, така че оттам лесно се придвижвахме до всички точки на града. Само пример – пл. “Таксим” е на седем спирки (с едно прекачване на Yenikapi).
Градски транспорт
Веднага щом пристегнете, трябва да си купите Istanbulkart. Тя е като дебитна карта, осигуряваща достъп до всички видове публичен транспорт. Самата карта струва 130 лири. След това зареждате кредит, колкото прецените. Купува се от сините автомати, които са на всяка спирта. Istanbulkart може да бъде зареждана толкова пъти, колкото искате, и може да се използва за повече от един човек, стига да има достатъчно заредени пари.
Цената за едно пътуване с карта е 27 лири (трамвай, метро, автобус, лифт), което е по-изгодно, отколкото ако купувате еднократен билет – 40 лири.
Istanbul E-pass
Има и карти за неограничен достъп до градския транспорт Istanbul E-pass, които са по-скъпи. Цената на една такава карта за 2 дни на възрастен е 145 евро, а на дете – 115 евро. Струва си, ако сте дошли за по-дълъг престой и смятате да разглеждате много от забележителностите. Плюсът е, че тези карти осигуряват безплатен вход за основните забележителности, без да се чака по опашки, както и отстъпки за много атракции.
Фериботи
Можете да се придвижвате и с фериботи, които са част от градския транспорт. С Istanbulkart се чекирате и можете да се возите на корабчета на Sehir Hatlari (морския градски транспорт). Ако сте отседнали в кв. Фатих, най-удобната спирка е Eminonu – оттам тръгват корабчетата за Азия. С тях може да стигнете до Юскюдар или до Анадолу Кавагъ, бивш рибарски квартал в северния край на Босфора (с гледка към Черно море и добри рибни ресторанти).
Храна
Във всеки квартал на Истанбул има традиционни ресторанти, предлагащи кебап и други ориенталски специалитети на приемливи цени. Препоръчително е да избягвате обедите и вечерите в туристическите зони, защото там е по-скъпо.
В района на “Истиклял” има няколко закусвални, предлагащи готвени манджи на приемливи цени. Ние тествахме една от тях втората вечер и останахме доволни. Беше вкусно и сравнително евтино. За прехапване може да избирате между симид, дюнер и “кумпир” (печен картоф, поднесен с различни гарнитури по избор).
Поне веднъж вечеряйте в Каракьой (Karakoy), който се намира до моста Галата. Там има много рибни ресторанти с прясна риба. Ние тествахме два от тях, като бихме препоръчали само единия – Super Mario. На втория ни хареса вкуса на прясната скумрия на скара, но цената бе прекалено висока.
Така и не се престрашихме да вечеряме в гурме ресторант. Бяха ни препоръчали един в района на Египетския пазар – Pandeli Restaurant, който има три звезди “Мишлен”. Намира се при Пазара на подправките. Наистина е много автентичен, но цените не са за всеки джоб, а освен това са чака на дълга опашка за настаняване.
Внимавайте за измами
Бъдете внимателни, тъй като отвсякъде ще ви заговарят и ще ви предлагат я подправки, я чай, я бижута или храна – не взимайте нищо, ако не сте сигурни, че ще го купите и винаги предварително договаряйте цената, за да няма неприятни изненади. Пазарлъците тук са част от живота, както и опитите за измами на туристите.
ОТБИВКИ 